ВАЙЕЦЕ

 

                                                                                                                                                                        

ПАРАША ВАЙЕЦЕ

 

(Сънят на Яаков (28:1-22

След съвета на майка си и благословията на баща си, Яаков тръгнал на път към Бер Шева. Яаков бил на 63 години, когато тръгнал към братa на майка си, Ривка – Лаван. По пътя си минал през мястото, където в бъдеще щял да бъде построен Храмът. Б-г скъсил деня, за да може Яаков да спре да пренощува на това свещено място. Яаков сънувал сън, в който видял стълба, която била стъпила на земята, а краят й стигал до небето. В съня си също видял и ангели да се качват и слизат по нея, след което Б-г му се явил и му казал, че той е Б-г на Авраам и Ицхак, че земята, върху която лежи, ще бъде на неговите наследници. Б-г му дал и други благословии. Яаков се събудил от съня си и разбрал, че е заслужил да спи на толкова свещено място, където му се е разкрил Б-г. Положил камъка, върху който лежал през нощта, като знак и го помазал с олио. Това място нарекъл Бет Ел. Яаков обещал на Б-га да извърши жертвоприношение на това място при връщането си в бащиния дом, както Б-г му бил обещал.

(Яаков пристига в Харан (29:1-14

След 14 години, в които изучавал Тората в Бет Мидраша* на Евер (внук на Шем, сина на Ноах), един ден Яаков срещнал овчари със стадата им, които стоели пред един кладенец. Попитал ги откъде са и като разбрал, че са от Харан, ги попитал за чичо си Лаван. Овчарите му отговорили, че той е добре и скоро ще дойде дъщеря му със стадо овце. Яаков се учудил и попитал овчарите защо толкова рано се приготвят да се прибират от паша, а те му отговорили, че трябва да се съберат повече хора, за да успеят да преместят камъка, покриващ кладенеца. По същото време, в което говорели, към кладенеца се приближила и Рахел със стадото на баща си. Когато я видял, Яаков избързал, сам преместил камъка от кладенеца и напоил стадото на чичо си. Когато Рахел разбрала, че това е Яаков, син на леля й Ривка, избързала да предупреди баща си за госта. Лаван изтичал да посрещне Яаков и гостоприемно го поканил да остане у тях.

(В дома на Лаван (29:15-35  

Яаков се установил в дома на Лаван и започнал да гледа животните му. След като минал един месец, Лаван пожелал да плати на Яаков за извършената от него работа. Яаков помолил като награда за това, че ще му работи седем години, да му даде една от дъщерите си, от които Яаков си бил избрал Рахел, да му стане жена. След като Яаков изпълнил своята част от задълженията, дошло времето да се ожени за Рахел. Лаван организирал голяма сватба, но същевременно измамил Яаков и му дал за жена голямата си дъщеря Лея. Когато разкрил измамата, Яаков поискал обяснение от Лаван, на което той му отговорил, че по техните земи не е прието да се жени първо по-малката сестра. Накрая и двамата стигнали до решение Яаков да се ожени веднага и за Рахел, но да му работи в замяна още седем години. Б-г видял страданието на Лея, която не била обичана толкова много, колкото по-малката си сестра, и я дарил с деца. Лея родила четири деца на Яаков – Реувен, Шимон, Леви и Йеуда.

(Рахел и Лея (30:15-35

Рахел завиждала на сестра си, че Б-г я е дарил с деца, и споделила мъката си с Яаков. Тя му предложила да вземе за жена робинята й, Била, като се надявала по тази начин да вкара благословията и в своя дом. Била наистина родила двама сина на Яаков – Дан и Нафтали. Лея, която същевременно била спряла да ражда деца, също дала своята робиня, Зилпа, на Яаков, която също му родила двама сина – Гад и Ашер. За взаимоотношенията, които царели в дома на Яаков, можем да научим и от следващата история.

Първородният син на Яаков от Лея, Реувен, се върнал един ден от полето, като носел на майка си додаим (вид цветя). След като ги дал на Лея, Рахел ги видяла и се разстроила. Обърнала се към Лея и я помолила да й даде цветята, при което Лея гневно я попитала дали не и е било достатъчно, че й е взела мъжа, та сега иска и цветята от сина й да вземе. Накрая се разбрали, че заради цветята, които Лея щяла да й даде, Яаков трябвало да бъде с Лея и през времето на Рахел. Лея получила своето възнаграждение от Б-га и родила на Яаков още двама сина – Исахар и Звулун, както и една дъщеря – Дина. Рахел била много разстроена и се обърнала към Б-га с молитва и тя да роди на Яаков син. Б-г чул молитвата й и Рахел родила син, когото нарекли Йосеф.

(Ново споразумение (30:25-43

След като Йосеф се родил и изминали 14-те години, в които трябвало да работи на Лаван, Яаков решил да се прибере в бащиния си дом. Лаван обаче знаел, че откакто бил дошъл Яаков при него, Б-г бил благословил неговия дом. Предложил му заради това да остане още и да му работи, като му обещал да му заплати за работата. Яаков се съгласил с настоятелните предложения на Лаван, но му казал, че не иска да получи от него награда, а очаквал такава само от Б-га. Според новото споразумение Яаков щял да получи всяко животно, което щяло да се роди отсега нататък с кафяви точки или петна. Разбира се, Б-г благословил Яаков и въпреки всички данни, които били валидни до този момент, в дома на Лаван започнали да се раждат много животни с кафяви петна. По този начин Яаков се превърнал в богат и имотен човек.

(Тягостна атмосфера в дома на Лаван (31:1-16

Изминали още шест години, в които Яаков бил в дома на Лаван. Яаков чул синовете на Лаван да говорят, че цялото му богатство принадлежало на баща им. Освен думите на синовете му, Яаков виждал, че и Лаван не се отнасял към него както преди. Разбирайки, че голямото му богатство кара Лаван и синовете му да му завиждат, и усещайки промяната, настъпила в отношението им към него, Яаков извикал двете си жени да излязат на полето, където споделил своите притеснения, като им разказал за всичките измами, които баща им бил извършил против него. Споделил с тях още, че Б-жи ангел му се явил, като му казал, че е време да се прибере в своя дом. Рахел и Лея отговорили заедно, че и те се чувстват вече чужди в бащиния си дом, и приели решението, получено след Б-жата заповед – Яаков да напусне дома на Лаван.

(Избягването им от Харан (31:17- 32:3

Яаков взел двете си жени, децата си и цялото си имущество и излезли от Харан, за да се върнат в кенаанската земя. След като изминали три дни от тяхното тръгване, Лаван разбрал, че Яаков си е тръгнал заедно с цялото си семейство. Взел със себе си своите синове и тръгнал да ги преследва. През нощта Б-г се явил на Лаван и му заповядал да не наранява по никакъв начин Яаков. На седмия ден Лаван настигнал Яаков при планината Гиляд. Обърнал се към него и го обвинил, че си е тръгнал от дома му като крадец и е отвел дъщерите му и внуците му като пленници. Също така Лаван твърдял, че му бил взел и идолите. Яаков обяснил своето скрито тръгване с притеснението, че ако го е бил известил, са щели да го задържат и възпрепятстват. Във връзка с откраднатите идоли Яаков отрекъл всякаква вина и без да подозира, че Рахел ги е взела, предложил на Лаван да претърси целия му стан. Лаван започнал да претърсва една по една палатките и след като претърсил палатката на Лея, стигнал до палатката на Рахел, която стояла върху една камила. Лаван претърсил и нейната палатка и, разбира се, не открил нищо, защото Рахел била скрила идолите му в седлото на камилата. След като приключило основното претърсване на лагера, Яаков не се сдържал и се обърнал към Лаван с обвинения и тежки думи. Припомнил му всичките неща, които му бил сторил през целия период, в който живял при него, и от друга страна - своята всеотдайност въпреки всичко сторено. Накрая Лаван предложил на Яаков да сключат съюз, в знак на който построили каменна стена. Лаван се върнал в дома си, а Яаков продължил своя път. По пътя срещнал ангели, които дошли да го придружават по пътя му към Исраел. Мястото, където ги срещнал, нарекъл Маханаим