ШОФТИМ
Заповеди и правила
В парашата Шофтим Моше запознава еврейския народ с различни видове заповеди, с част от тях накратко, в едно изречение. Законите в този им вид, без тълкуванията на мъдреците, не представляват закони на практика, а в повечето случаи са и неясни.
Съдии и закони (16:18-20)
Във всички колена е трябвало да има съдии и Шотрим. Съдиите е трябвало да съдят хората, а Шотрим - да изпълняват присъдите. Предупреждения към съдиите: да не предпочитат едната от страните по време на изслушването им по проблема; да не изкривяват закона; да не взимат подкупи дори когато според тях това няма да попречи на правилното отсъждане, защото подкупът изкривява правосъдието; да се направят съдилища, които да съдят според законите на Тората.
Идолопоклонство (16:21-17:5)
Забранено било да се засажда Ашера – дърво, което се засаждало с цел идолопоклонство, както било забранено да се засажда каквото и да е дърво на Храмовия хълм. Забранено било да се изгражда каменен жертвеник извън Храма, дори да бъдел построен с идеята да служи на Б-га. Забранено било да се принасят в жертва животни с недостатък. Човек, извършващ идолопоклонство, се наказвал да бъде убит с камъни.
Наказания и изпълнение на присъдите (17:6-13)
За да бъде наказан някой със смърт, било необходимо да има двама свидетели. При положение, че съдът определял смъртно наказание, то то се поверявало за изпълнение на свидетелите. Задължително било всеки спор, свързан със закона, да се направи достояние на съда Задължително било да се слуша отсъждането на съдиите, а ако човек нарушел думите им нарочно, се наказвал със смърт.
Цар на еврейския народ (17:14-20)
Заповед към народа да си избере цар, който да го ръководи: на царя му било забранено да има много коне, за да не върне народа в Египет, както и да има много жени; забранено му било също да има и много злато и сребро; царят бил длъжен да препише за себе си Сефер Тора*, която да бъде с него винаги и от нея да се учи да се страхува от Б-га и да спазва заповедите Му. По този начин щял да бъде скромен и вследствие на това щял да управлява дълго.
Службата на Коенимите и тяхната награда (18:1-8)
Коляното Леви, в частност членовете на семейството на Коенимите, не получили заедно с останалите колена част от земята на Исраел. Тяхното прехранване било осигурявано от подаръците (даренията) за Коенимите и Левитите, заделяни от останалия еврейски народ. Даренията за Коенимите включвали части от жертвоприношенията, Терума от земеделската реколта и други неща, които не се споменават в нашата параша. Службата на Коенимите била разделена между самите тях на различни дежурства. Въпреки това всеки Коен е можел по всяко време да принесе лично жертвоприношение, а всички участвали в работата по време на Шалош Регалим*.
Други закони (18:9-19:21)
Забранено било да се върви според традициите на другите народи, които служели на Молех (вид идолопоклонство) и използвали различни видове магии или сили на вярата, която не била толерирана според указанията на Тората. Евреинът трябвало да бъде отдаден безусловно на Б-га, да вярва и разчита на Б-га; задължение на всеки било да слуша думите на пророка в своето поколение, когато думите му не противоречали на Тората и закона. В отделни случаи пророк, за когото се знаело, че е праведен, можело да каже да се прави временно нещо, което е срещу закона. Лъжлив пророк, който говорел срещу закона, се наказвал със смърт. Трябвало да се подготвят градове-скривалища за хора, извършили непредумишлено убийство, където да се спасят от отмъщение. Три от тях трябвало да са от едната страна на Йордан, а другите три, след превземането на Исраел от еврейския народ - от другата му страна и щяло да има още три в бъдеще, при идването на Машиях*. Човек, извършил предумишлено убийство, се наказвал със смърт. Човек, влязъл в имота на ближния си, нарушавал забрана от Тората, допълваща забраната да не се краде. Наказание не можело да бъде присъдено при наличието само на един свидетел: за да има наказание, трябвало да има поне двама свидетели; за човек, който лъжесвидетелствал срещу някого и това нещо се разберяло, наказанието било същото, с което е искал да бъде наказан човекът, срещу когото е дал свидетелски показания.
Излизане на война (20:1-9)
Не трябвало евреите да се страхуват от неприятеля, а трябвало да разчитат на Б-га, който щял да им донесе победата; преди да тръгнат на война, Коенът, отговарящ за войската, е трябвало да говори пред хората и да ги окуражи. Трябвало да бъдат освободени от войската четири категории хора: човек, който е построил дом, но все още не е живял в него; човек посадил лозе, но все още не ял от плодовете му; човек, който се е сгодил, но все още не се е оженил, и човек, който се страхувал и било възможно да повлияе на останалите. Начело на войниците трябвало да има военачалници, които да дават кураж на останалите войници.
Завоевателни войни (20:10-20)
Преди да бъде превзет някой град, трябвало да се предложи на жителите на града да се предадат по мирен начин. При нежелание от тяхна страна е било позволено градът да бъде обсаден; след като бъдел превзет градът, трябвало да се избият само мъжете. Народите, които живеели около Исраел, извършвали идолопоклонство и било възможно да повлияят на еврейския народ, трябвало да бъдат унищожени. Дори и по време на война или обсада било забранено да се изсичат плодни дървета.
Убийство с недоказан извършител (21:1-9)
Ако убит човек бъдел намерен на незаселено място и не станело известно кой го е убил, задължение на съдиите било да разберат до кой град е най-близо мястото; старейшините на най-близкия град трябвало да вземат млада юница, която не е работила, и тя трябвало да бъде заклана на пусто място като знак, че както тя, така и убитият човек няма да остави потомство след себе си; Коенимите и старейшините трябвало да си измият ръцете като знак, че не са допринесли за смъртта на човека, и това нещо трябвало да го изкажат гласно, след което да се обърнат с молитва към Б-га да не наказва хората, които не са виновни за смъртта на човека, а виновниците да си получат заслуженото.