КИ ТАВО
Първи плодове (26:1-11)
Моше продължил да наставлява еврейския народ за заповедите, които бил длъжен да спазва след влизането си в Исраел. Парашата започва със заповедта за Бикурим, която ставала валидна след влизането на народа в Исраел. Заповедта се отнасяла за седемте вида растения и плодове (жито, ечемик, грозде, смокини, нар, фурми и маслини), с които се славела страната Исраел. Когато земеделецът излезел на полето си и видел първите плодове, трябвало да ги отбележи, а когато отивал в Йерусалим на един от поклонническите празници (Песах, Шавуот и Сукот), трябвало да напълни кошница с тези плодове и да ги занесе на Коена. Коенът заедно със собствениците поставял кошницата на олтара, след което всеки от собствениците я взимал и разказвал части от историята на еврейския народ, като благодарял на Б-га за плодородието.
Изчистване на десятъка (26:12-15)
Шестте години преди седмата били разделени по отношение на даровете и десятъците, които трябвало да се дават през тях. През четвъртата година, преди празника Песах, всеки евреин бил длъжен да провери дали в негово владение няма остатъци от десятъка от третата година, които не са дадени на бедните. По това време всеки, който имал такива остатъци, бил длъжен да ги изнесе от дома си, да ги раздаде на бедните и да каже кратка молитва.
Подновяване на заповедите (26:16-19)
Моше се обърнал към евреите и ги предупредил, че законите на Тората трябва да се спазват по всяко време и на всяко място и че трябва да им изглеждат все едно са нови, като че сега са получили Тората. Във връзка с това Моше дал за пример специалната връзка, която съществувала между Б-га и еврейския народ.
Гал-Ед (27:1-10)
За да си спомняме винаги за Тората, Моше заповядал да се издигне стена от камъни като свидетелство за завета между Б-га и еврейския народ. Отначало е трябвало да се издигне стена от дванайсет камъка отвъд Йордан и върху нея да се изпишат думи от Тората, а след това да се издигнат подобни стени и на планините Евал и Гилгал
Благословен и проклет (27:11-26)
Моше обяснил пред народа церемонията по изричането на благословиите и проклятията, за които научихме накратко в параша Рее. След преминаването на народа от другата страна на Йордан, церемонията щяла да се осъществи, като участниците щели да бъдат разделени на три: шест от колената щели да застанат на планината Геризим и щели представляват благословиите, останалите шест щели да бъдат на планината Евал и щели да представляват проклятията, а по средата между двете планини щели да бъдат Коенимите и Левитите, с които щял да бъде и Ковчегът на Завета. Левитите трябвало да обърнат лице към планината Геризим и да кажат благословията, след което целият народ е трябвало да каже „Амен”. После трябвало да обърнат лице към планината Евал и да кажат проклятието, след което целият народ трябвало да отговори с „Амен”. Това били единайсетте неща, казвани от Левитите веднъж като благословия и веднъж като проклятие: за практикуващия идолопоклонство; за отнасящия се пренебрежително към родителите си; за даващия лош съвет на приятел; за ощетяващия с присъда Гер (пришълец), сирак или вдовица; за оня, който спи с жената на баща си, дори да не му е майка или дори да не е вече женена за баща му; който спи с животни; който спи със сестра си; който спи с тъща си; който удря скрито приятел (говори Лашон Ара); който взима подкуп и оправдава виновния; за неспазващия Тората и заповедите й.
Благословии за спазващите Тората (28:1-14)
Човек, който слушал думите на Б-га и спазвал заповедите, щял да заслужи многобройни благословии. Б-г щял да го благослови с деца, с успех и благоденствие през живота му, щял да унищожи враговете на еврейския народ, които искали да го унищожат, щял да благослови всеки един с щастие, богатство и много други неща.
Предупреждения за неспазващия заповедите на Тората (28:15-69)
След благословиите, които Моше обещал за спазващите законите на Тората, той предупредил евреите какво ще се случи, ако изоставят Тората. Надълго и нашироко Моше изброявал нещата, които щели се случат при подобно положение. Нещастията щели бъдат както в личния живот, в страната, в здравето, така и за целия народ - изгнания, преследвания от жестоки народи, трагедии, робство и различни болести.
Поколението на децата (29:1-8)
Моше похвалил “поколението на децата”, на което говорил на четиридесетата година от излизането на евреите от Египет и в навечерието на влизането им в Исраел. Моше им казал, че въпреки всичките чудеса при излизането на народа от Египет и по пътя през пустинята след получаването на Тората, поколението на излезлите от Египет все още не било готово да изгради желаната връзка между Б-га и избрания народ. Но сега поколението на децата им, на което предстояло влизане в Исраел, било по-готово и, използвайки големите чудеса, можело да изгради необходимата връзка между Б-га и народа. Моше помолил целия народ да изучава и постоянно да спазва законите на Тората.