ДЕВАРИМ
Обобщение, укор и завещание (1:1-21)
На четиридесетата година от излизането на еврейския народ от Египет, в началото на месец Шват, около пет седмици преди смъртта си, Моше обобщил някои от събитията, случили през годините на скитничество в пустинята. Моше укорил народа за неговите и на предците му постъпки и го предупредил преди влизането в Ерец Исраел. Моше чрез намеци укорил народа за неговите грехове – многото оплаквания към Б-га, идолопоклонството пред Баал Пеор, златния телец, конфликта на Корах и неговото обкръжение, разузнавачите на Исраел и др. След това Моше разказал за тръгването на народа според Б-жията заповед от планината Синай, след получаването на Тората, с целта и надеждата до броени дни да влязат в Ерец Исраел. Обаче още по пътя народът започнал да се оплаква и да греши, което пречело на бързото му придвижване към Исраел. Моше обяснил как не му стигали силите и как решил да назначи началници на всеки 1000,100,50 и10 души, които да ръководят заедно с него народа.
Спомен за греха на разузнавачите и тяхното наказание (1:22-46)
Моше припомнил на синовете, на които им предстояло влизане в Исраел, как техните предци, които били в същото положение като тях (на прага на Исраел), пожелали да изпратят разузнавачи. Предложението им било прието от Моше, но резултатът бил много тежък. Като се върнали от Исраел, разузнавачите направили така, че народът да не иска да превземе обещаната земя. Б-г се разгневил и наказал цялото поколение със смърт в пустинята. Извън наказаните останали само Йеошуа бин Нун и Калев бен Йефуне, както и хората под 20 години. Подтиквани от желанието си да поправят греха, много от хората се опитали да тръгнат на война и да превземат Исраел въпреки предупрежденията на Моше, че Б-г не е дал разрешение и че тяхното начинание няма да успее. Накрая се получило точно така и тяхното начинание завършило с пълен неуспех.
Пътят към овладяване на Исраел и ограниченията (2:1-3:11)
Тридесет и осем години еврейският народ бил в пустинята вследствие на греха със златния телец, като към този период трябва да прибавим и периода преди греха и така ще се получат четиридесет години. Моше повторил Б-жията заповед да не се води война с адомейците, въпреки възможността да се съкрати пътя, ако се мине през тяхната земя. След като народът стигнал до земите на Моав и Амон, Моше припомнил забраната и с тях да се води война. Първият, който платил цената на своето противопоставяне срещу еврейския народ, бил Сихон. Той дори не позволил еврейският народ да премине през неговите земи. Този път, след заповед на Б-га, Моше събрал войници от народа и победили царя на еморейците - Сихон. След него Моше повел бойците на война срещу царя на Башан - Ог, който също бил победен. Еврейският народ завладял всичките противникови градове.
Моше дава в наследство източната част на Ерец Исраел (3:12-20)
Моше припомнил на хората си геройствата, които сами те били извършили по време на войната с двамата царе. Казал също и че след войната земята, която са завзели, ще бъде дадена на колената Реувен, Гад и половината коляно на Менаше. Земята щяла да бъде дадена при условие, че мъжете от тези колена ще тръгнат заедно с останалите колена във войните им за завземането на западната част на Ерец Исраел.
Завещанието на Моше – вяра в Б-га (3:21-22)
Моше завършил своите думи със заповед към Йеошуа, негов ученик и продължител на неговия път, да укрепи своя дух за бъдещите предизвикателства. Трябва да се вярва и разчита на Б-га, казал му Моше, че както е водил еврейските воини във войната срещу двамата царе, така ще им помогне и във войните им срещу другите народи в Ерец Исраел.