РЕЕ

 

РЕЕ

 

Благословия и проклятие (11:26-32)

Моше изложил пред еврейския народ ясни възможности за избор, с други думи - или благословия, или проклятие. Ако еврейският народ спазвал Б-жиите заповеди, щял да получи благословия, а ако не ги спазвал, тогава го грозяла опасността от проклятие. Церемонията с изброяването на благословиите и проклятията щяла да стане в бъдеще, след като еврейският народ преминел от другата страна на реката Йордан, и щяла да се извърши върху две планини. От планината Геразим щели да се изричат благословиите, а от планината Евал - проклятията.

Унищожение на идолите и начин за извършване на жертвоприношенията (12:1-29)

След влизането в обещаната им земя евреите били длъжни да унищожат всички белези на идолопоклонство, останали от народите, живели преди това там. Както и службата към Б-га не трябвало да бъде като у другите народи: ако при тях всеки е можел да направи жертвоприношение където поиска, при еврейския народ извършването на жертвоприношенията трябвало да става само на място, което Б-г е избрал - отначало в Скинията (подвижния Храм), а след това в Йерушалаимския Храм. В процеса на овладяването на Исраел е имало възможност да се извършват жертвоприношения за Б-га на Бамот (местни жертвеници), на които обаче не е можело да се извършват жертвоприношенията, които били указани в Тората, а само лични приношения към Б-га. След построяването на Храма в Йерушалаим тези жертвеници били забранени. Храмът, където трябвало да се извършват жертвоприношенията, е трябвало да бъде духовен център на еврейския народ и там е трябвало да бъдат занасяни всичките видове жертвоприношения, за да може целият народ да се весели пред Б-га. Шхитата (коленето на животни), целта на която не била да се принася животното в дар на Б-га, можело да се извършва навсякъде. Моше изброил и следните закони: забранено било да се яде месото с кръвта; Маасрот (десятък) и Бехорот (първородни) трябвало да се ядат само в Йерушалаим; трябвало винаги да се помни, че членовете на семейство Леви нямат земя и тяхното изхранване трябва да става от десятъка.

Забрани за идолопоклонство (12:30-13:19)

Тората дава няколко забрани за деяния, правени от идолопоклонците, които не са според волята на Б-га: да не се изгарят хора (момчета, момичета) в чест на идолите; да не се вярва на човек, който се представя за пророк и ни заповядва да служим на идоли: такъв човек е лъжепророк и трябва да бъде убит; човек, каращ други хора да извършват идолопоклонство, трябва да се накаже със смърт; в Ир Анидахат – град, в който всички практикуват идолопоклонство, хората трябва да бъдат убити, а имуществото им да бъде събрано и изгорено.

Забрани да спазваме традициите на другите народи и забранени за употреба храни (14:1-21)

Евреите са избраният народ, деца на Б-га, свят народ, затова им е забранено да спазват традициите на другите народи и в частност подстригването на косата като знак за траур. Поради същата причина на евреите е забранено да ядат нечисти животни. Позволените за храна животни са тези, които са чифтокопитни и преживят, като кравата, овцата, козата, еленът и др. Животни, които не отговарят не тези две условия, се смятат за нечисти и са забранени за ядене, например камилата, заекът, прасето и др. Знаци за кашерните водни животни са люспите и перките. Тората изброява също и птиците, които са забранени и позволени. Всякакви буболечки, летящи насекоми, червеи са забранени за ядене. Също така Б-г забранил на евреите да ядат умряло, без да бъде заколено, животно. Б-г забранил готвенето, яденето и извличането на полза от месо и мляко заедно.

Закони за десятъка (14:27-29)

Тората ни обяснява за Маасер Шени, десятъка, който се давал в определени години на седемгодишния цикъл и собственикът му трябвало да го изяде, но това трябвало да стане, когато е ритуално чист, в Йерушалаим. Тората ни задължава да даваме на Леви десятък, който се наричал Маасер Ришон.

Отпадането на заемите (15:27-29)

На всяка седма година, ако някой бил продал земята си, тя се връщала отново при него. Както ставало със земята, така и всички взети заеми се опрощавали през седмата година. Тората ни предупреждава да не спираме да даваме заеми, ако е наближила седмата година.

Евреин роб (15:12-18)

Евреин, който бъдел хванат в кражба, но откраднатото не се намирало вече при него, а и нямал пари или имущество, с които да го заплати, се продавал от съда като роб. Тората задължава човека, закупил евреин роб, да го освободи след 6 години работа, както и предупреждава, че не трябва да го освободи, без да му даде пари. Ако робът не бил заинтересован да излезе на свобода, господарят му го завеждал в съда, където му пробивали ухото като знак на унижение, че е предпочел да остане роб на този си господар пред възможността да е “роб” само на Б-га, и оставал роб до Йовел (50г.), след което ставал свободен.

Първородните на едрия и дребния рогат добитък (15:12-18)

Като се родяло първородно животно, тъй като Тората забранява да се извършва работа с него или да му се стриже вълната, то трябвало да се принесе в жертва на Б-га. Ако животното имало някакъв недостатък, било позволено да се заколи и да бъде изядено.

Шалош Регалим (16:1-23)

Три пъти в годината е трябвало всеки евреин да се изкачи до Храма в Йерушалаим. Тези дни били празнични и весели и през тях се принасяли жертви на Б-га. Песах – всяка година е трябвало да се празнува празникът Песах като спомен за излизането на еврейския народ от Египет. Задължение на съда било да определя годишните времена така, че празникът Песах винаги да бъде през пролетта, и заради това през определен брой години се добавял един допълнителен месец. Най-важните неща за празника са: жертвоприношението Песах, изчистването на домовете от хамец, яденето на маца, което през първия ден на Песах е мицва. Шавуот – от първия ден на празника Песах, когато принасяме в Храма Омер се броят седем седмици и на петдесетия ден е празникът Шавуот. Сукот - празникът Сукот се празнува седем дни. Едно от важните неща през празника е задължението да бъдем по-весели от обикновено.