КИ ТЕЦЕ
Заповеди и правила
В парашата Ки Теце се говори как Моше продължил да учи народа на нови заповеди в най-различни насоки. Част от тях много накратко, дори в едно изречение. Както казахме в предишната параша, тези заповеди и правила без тълкуванията на мъдреците не представляват закони на практика, като дори понякога не представят и истинското значение на нещата.
Жени, пленени по време на война (21:10-14)
Съобразявайки се с човешките инстинкти, Тората позволявала на евреина да се ожени за някоя жена, пленена по време на война, въпреки че това нещо не било желателно. За да се опита Тората да го предпази от подобно действие, Б-г заповядвал жената, за която човекът искал да се ожени, да облече грозни дрехи, да обръсне косата си, да не реже ноктите си и така да бъде в дома му цял месец: може би това щяло да го накара да не се жени за нея. Ако съжалял и се откажел от намеренията си, Тората забранявала на такъв човек да продаде жената в робство.
Първородните наследяват двойно (21:15-17)
Първородният син, дори да не е бил от любимата жена на мъжа, наследявал двойно в сравнение с останалите братя.
Синът Соре Уморе
Син Соре Уморе бил такъв, който не слушал думите на баща си и майка си и държанието му стигало, според тълкуванията на мъдреците, до нечовешко, такова, каквото не се срещало у другите хора. Родителите трябвало да заведат сина си пред съда и след неговото произнасяне трябвало да бъде убит с камъни.
Забрана за оставяне на обесения през нощта (21:22-23)
Забранено било да се оставя трупът на обесен човек да виси през нощта. Такъв човек трябвало да бъде погребан още през същия ден и да не се осквернява тялото му повече от необходимото, защото е бил създаден по образ и подобие на Б-га.
Връщане на намерен предмет и взаимопомощ по пътя (22:1-4)
Ако намерел изгубено животно или предмет, по който можело да се познае кои са собствениците му, евреинът трябвало да направи всичко възможно да го върне на притежателите. Тората подчертава забраната да не се взема загубеният предмет, а да се върне. Ако собствениците не можело да се открият, трябвало намереното нещо да се съхранява. Ако човек видел на пътя магарето или вола на ближния си да изнемогва под товара, трябвало да помогне с каквото е необходимо, като тук също било забранено човек да се направи, че все едно не е видял нищо.
Разлика между половете (22:5)
Забранено било на мъжете да обличат женски дрехи, както и на жените да обличат мъжки дрехи. Също така трябвало да има ясно разграничаване между половете и в ежедневния живот, тъй че да не се стигне до смесването на мъже и жени, откъдето да се стигне и до по-тежки неща.
Шилуах Акен (22:5)
Забранено било да се взимат яйцата или малките пиленца, докато майката е все още върху тях. Трябвало да се изгони майката и чак след това да се вземат яйцата или малките пиленца. Човек, който изпълнявал тези неща, щял да бъде благословен с добро и дълъг живот.
Преграда (стряха) на покрив (22:8)
Човек, който построял къща, бил длъжен да направи преграда на покрива си, за да се предпази от всяка възможност, която можела да доведе до опасност за друг човек.
Келаим, Шаатнез и Цицит (22:9-12)
Тората наставлява за различни неща, между които трябвало да има разделяне: забранено било да се засяват заедно житни култури и грозде и това смесване се наричало Келаим; забранено било да се оре с впрегнати в едно рало две различни животни, например вол и магаре; забранено било да се облича дреха от лен и вълна и тази смеска се наричала Шаатнез. Тората повтаря отново заповедта за Цицит* на краищата на дрехите и че трябвало да се връзва връв на дреха с четири краища. Близостта на тази заповед със заповедта за Шаатнез ни учи, че за нуждата от изпълнение на заповедта е позволено да се върже ленена връв на вълнена дреха.
Прелюбодействие и забрани за свързване в съпружески взаимоотношения (22:13-23:9)
Мъж, който твърдял, че жена му му е изневерила с друг, след като се е оженил за нея, трябвало да представи обвиненията си пред съда. Ако това се окажело вярно, жената трябвало да се накаже със смърт. Ако обаче се установяло, че това не е вярно и че защото я мрази, мъжът е говорил подобни неща, той се наказвал от съда с удари, задължавал се да й изплати обезщетение и не му се разрешавало да се разведе с нея през целия си живот. Ако някой преспял с женена жена, и двамата се наказвали със смърт; ако преспял със сгодено момиче, преди обаче да се е омъжило, и двамата се наказвали със смърт; ако мъж изнасилел сгодено момиче, се наказвал със смърт; ако мъж изнасилел свободно момиче, трябвало да заплати обезщетение, а ако момичето пожелаело, той трябвало да се ожени за него; забранено било човек да се ожени за жена, която преди това е била жена на баща му, дори да не му е майка, както и за жена, която е била женена за чичо му (брат на баща му). В определени случаи на импотентност на мъжа не му се разрешавало да се жени. Мамзер се наричало дете, родено от жена, която е изневерила на мъжа си и детето е от другия. На Мамзер му било забранено да се жени за еврейка; на членове на народа на Моав и Амон им било забранено да влизат в съпружески взаимоотношения с евреи (дори след като са преминали Гиур*), заради действията на техните предци по време на излизането на еврейския народ от Египет. На потомците на Египет и Едом, въпреки че и те са се отнасяли жестоко към еврейския народ, заради заслугите на праотците им се позволявало да влизат в съпружески взаимоотношения с членове на еврейския народ. Заслугата на Едом (Едом е Есав) била, че бил брат на Исраел (Яаков), а на Египет - че бил подслонил еврейския народ.
Ритуална чистота в еврейския лагер (23:10-15)
По време на война трябвало да се пази още повече ритуалната чистота в лагера на войниците; войник, който станел ритуално нечист, бил длъжен да напусне еврейския лагер, докато не се пречисти; трябвало отходните места да бъдат отдалечени от лагера, а при невъзможност трябвало всеки войник да бъде снабден с лопата, която да му помага да пази лагера чист, както би следвало да бъде във войска, сред която е Б-жието присъствие и Б-г я спасява от неприятеля.
Не се връща неевреин роб (23:16-17)
Неевреин роб, който успеел да избяга от господаря си и е бил заинтересован да живее сред еврейския народ, не се връщал на господаря му и трябвало да се грижат за съществуването му.
Забрана за проституция (23:18-19)
Забранено било както за мъжете, така и за жените да се занимават с проституция. Нещата, придобити чрез проституция, било забранено да се принасят като жертва в Храма.
Забрана за вземане на лихва (23:20-21)
Забранено било да се дават пари назаем с лихва. Забраната се отнасяла както за човека, който взимал, така и за човека, който давал парите. Тората обещавала, че човек, който спазва тази заповед, щял да бъде благословен от Б-га. Позволено било да се дават пари с лихва на неевреин.
Спазване на обещанията (23:22-24)
Човек, който обещаел пред Б-га, че ще занесе жертвоприношение или дарение за Храма, бил длъжен да го изпълни до изминаването на Шалош Регалим*.
Работникът се храни на работното си място (23:25-26)
На човека, работещ на лозето на друг човек, както и на работника, извършващ всякаква друга работа, му било позволено да яде, колкото да се засити, от гроздето или от другите неща, които събирал. Тората обаче забранявала да се изнасят плодовете или зеленчуците извън мястото на събирането им. Тората също така забранявала на работника, жънещ жито, да си вземе за себе си в съдове, а можело да си взема само в ръка
Сватби и разводи (24:1-5)
Ако мъж искал да се разведе с жена си, можело да го направи само ако има основателна причина за това. Извършването на развода трябвало да става само според закона и да е придружено от Гет (бракоразводен документ); след развода жената можело да се омъжи за някой друг; след като се омъжела за другия, ако отново се разведяла или вторият й мъж починел, първият й мъж не можел да се ожени за нея; след като се оженел, мъжът бил длъжен да има по-специално отношение към жена си през първата година. През тази година не трябвало да става войник или да изпълнява някаква друга длъжност, отдалечаваща го от жена му. През тази година трябвало да отделя повече време на жена си.
Общностни парични взаимоотношения (24:6-25:4)
Ако някой вземел имуществото на свой длъжник, не трябвало да му взима инструментите, с които се изхранва. Човек, отвлякъл евреин и използвал го като роб, се наказвал със смърт. Забранено било да се говори Лашон Ара*. В контекста на тази забрана Тората ни споменава и за пророчицата Мириям, която говорила за брат си Моше Лашон Ара, и била наказана с проказа. Тората забранявала да бъдат оперирани (изрязвани) раните на болния от проказа. Лекуването от проказа се извършвало от Коена. На човека, отнемащ имуществото на друг заради неизплатен дълг, му било забранено да влиза в дома на човека, от когото щял да взема, а трябвало да стои отвън, пред вратата. Забранено било да се забавя възнаграждението на наемен работник, още повече, ако е бил беден. Не се наказвал със смърт човек, против когото са свидетелствали или баща му, или синът му. Забранено било да се променя присъдата, дори тя да е била в полза на беден човек. Забранено било да се присвоява имуществото на вдовица. Ако по време на жътва бъдел забравен неголям сноп, било забранено да се връща човек да го вземе. Снопът трябвало да остане на полето, за да могат бедните да го вземат; и на полето, и на лозето трябвало да се остави част за бедните. Тората изброява и други неща, които трябвало да се оставят, за да могат бедните да ги вземат. Ако човек бъдел наказан от съда с удари, било забранено да го удрят повече от необходимото. Когато се вършеело, било забранено да се запушва устата на вола.
Ябум и Халица (25:5-10)
Ако мъж починел, без да има деца, брат му бил длъжен да взема за жена вдовицата му и да продължи поколението на умрелия си брат. Мъжът се наричал Явем, жената – Йевама, а самият процес се наричал Ябум. Ако братът на умрелия не искал да взема вдовицата на брат си за жена, се извършвала церемония, наричаща се Халица. Двамата отивали в съда, където вдовицата събувала обувката на девера си, изплювала се на земята пред него и казвала: „Така ще се направи на мъж, нежелаещ поколението на брат му да се продължи”
Обезщетение за срам (25:11-12)
Ако двама мъже се карали или биели и жената на единия нараняла по неприличен начин другия, трябвало да заплати обезщетение за срам.
Честност в търговията (25:13-16)
Забранено било да се мами с неверни теглилки или мерки и Тората задължавала търговията да бъде честна.
Изтриване спомена за Амалек (25:16-19)
Тората отново напомня греха на хората от племето на Амалек, които нападнали еврейския народ при излизането му от Египет. Тората задължавала евреите да помнят това тяхно деяние и, при отдала им се възможност, да унищожат племето на Амалек.