.Пратеничеството в Майорка
Това се случи на Шабат, преди Ханука 1974г., точно в най-оживения момент на разговора, който се водеше в Бейт-мидраш на раби ми Любавич в Ню-Йорк. Изведнъж, насред думите от свещения текст, раби се обърна към присъстващите и извика: "Глик! Рав Глик!". Това прозуча, все едно раби търсеше рав Глик сред присъстващите.
Равин Авраам-Ицхак Глик, да бъде благословена паметта му, десетки години беше "скитащ посланик" на раби ми Любавич в Европа. Той бе работил както в западната част на континента, така и в източната (много години преди падането на "желязната завеса"), по различни мисии, възлагани му от раби ми Любавич. Два пъти мисиите му бяха открити и два пъти бе изпращан с тайни задания. На едно място бе основал еврейско училище, на друго – открил кашерен ресторант, на дадена еврейска общност бе доставил маца за Песах, в един полски град бе построил микве за пречистване. Той бе създал контакти и бе получил аудиенции с държавни лидери и с други влиятелни личности от висшия ранг на властта. Изобщо, бе направил много за благото на евреите по тези места.
Този случай, когато Раби започна да търси Рав Глик сред присъстващите на Шабата преди Ханука, беше много странен, тъй като в момента Глик изобщо не се намираше в Съединените Щати. Това беше истинска загадка.
В книгата си " Ве рабим ешив ми авон " авторът Аарон-Дав Халперин, който лично присъствал на вечерта със странния случай, разказва, че случаят си останал за него загадка в продължение на много години, докато един ден, намирайки се в Лондон по своя работа, не посетил Рав Глик в къщата му и не чул забележителната история на Ханука 1974-та година от самия Рав Глик:
Не мислех, че нещата са толкова спешни и че заради тях трябва да провалим цялата програма на пътешествието ни. Мислехме да излетим за Майорка, когато приключим набелязаната програма в Лисабон.
Когато пристигнахме на летището обаче, се оказа, че всички полети за Мадрид са отменени. " Това без съмнение е пръст Б-жи" - каза жена ми и добави, ако сме получили указание да летим за Майорка, трябва да замразим плановете си и да тръгнем за там незабавно”. И така, взехме първия самолет за Майорка.
Полетът беше ужасен: самолетът се люлееше и тресеше от безбройните въздушни ями, в които попадаше. „ Ние летим като посланици на раби, така че няма от какво да се притесняваме” - каза жена ми със спокойствие, достойно за възхищение.
Самолетът се приземи благополучно в Майорка и ние започнахме да изясняваме къде на острова има евреи. Разузнаването приключи бързо, тъй като се оказа, че в хотела „случайно” е настанена голяма група туристи-евреи. И тогава по радиото съобщиха, че терористи са извършили покушение срещу премиер-министъра на Испания. Той бил убит в Мадрид при взрив. Вследствие на това всички пътища за Мадрид били блокирани, в града не можело нито да се влезе, нито да се излезе от него, а в същото време хотелът в Майорка „случайно” е пълен с евреи...
Едва бяхме се настанили в хотелската стая, когато получихме още едно обаждане от секретариата на раби. Съобщаваха ни, че в чест на Ханука раби е публикувал две писма – за възрастни и за тези, които не са стигнали възрастта за изпълнение на заповедите. Раби ни възложи чрез секретаря си да се погрижим за превода на писмата на испански и за достигането им до вниманието на евреите на острова.
Секретарят ми продиктува писмата дума по дума и аз успях да ги преведа от английски на испански. На сутринта побързах да размножа преводите и в Шабата преди Ханука всички туристи-евреи, които срещнахме, получиха писмата - кой на английски, кой на испански.
Историята със заданието, което получих в Барселона - да излетя за Майорка – и като продължение на това записването и размножаването на писмата, дадоха на делото ни много нови успехи. Така успяхме да локализираме евреите от острова и да създадем с тях връзка, която продължи да съществува и занапред.
Спомням си за един евреин на име Бини, много богат човек, който живееше в луксозна къща на острова. Обадихме му се и го помолихме за среща. Той изрази съжаление, че не може да ни приеме в къщата си, поради някаква формална причина, но е готов да дойде при нас, в хотела. Поговорих с него и след това пуснах касета, на която раби пееше "Душата ми е жадна за Те.” (Теилим). Като чу гласа на пеещия Раби, той заплака като малко дете. И ми обясни, че това му напомня детството...
Когато се успокои, ми сподели, че чувства голяма вътрешна потребност да направи нещо за еврейството, при това незабавно. След като обмисли няколко идеи, реши да постави на покрива на къщата си, която се разполагаше на високо място и се виждаше от целия град, голяма ханукия. Успяхме да поставим импровизирана ханукия на покрива на къщата му – голяма и открояваща се отдалеч.
Ханукията будеше голям интерес у всички, които я виждаха, а особено, разбира се, сред евреите. Когато напускахме града, Бини вече беше "натоварен" с няколко важни задачи, насочени да способстват на изпълнението на заповедите.
Когато монтирах ханукията, се сетих за едно нещо, което раби ми бе казал веднъж. По онова време имах бизнес по производство на лампи. раби ми каза: „Еврейската душа е като светилник. Както лампата може да стои изключена дълго време, докато в нея не пуснат светлина, така и множество еврейски души се намират в очакване да им се даде искра”.
И така, това, че Раби е споменал името ми по време на изповедта в онзи Шабат, се прояснява, тъй като той е знаел къде съм и каква е мисията ми в момента. И точно затова, със споменаването на името ми, Раби е искал да събуди и изпрати още сили към мен, за да ми помогне за изпълнението на мисията ми - мисията да осветявам още еврейски души."
Когато Раби казва "не си заслужава".
Рав Исраел Даран, глава на Хабад в Амърсет, Масачусетс, имал приятел, известен адвокат, евреин, на име Селма Клайнман – човек, близък до обкръжението на президента на САЩ Никсън и занимаващ се с едри международни бизнес сделки.
Един ден му била предложена много голяма сделка, отнасяща се за друга държава, вложението за която било 15 милиона долара. Сделката би му донесла огромна печалба и изглеждала много сигурна, а банките се надпреварвали в даването на кредити. Човекът обаче решил преди окончателното подписване на сделката да говори с приятеля си равин, и го помолил чрез него да получи благословия за сделката от раби ми Любавич.
След известно време се получил отговор. В рамките на две страници раби надълго и нашироко говорел на приятеля си - рав Даран за важността на спазването на заповедите и за изобилието и силата, които те могат да дадат на човека, който ги спазва. И едва на последния ред на това дълго послание идвал отговорът на въпроса:
Самият равин бил учуден в първия момент от отговора, който дал раби ми Любавич. А адвокатът на свой ред не посмял да осъществи сделката.
Страната, в която трябвало да се извърши голямата сделка, била Никарагуа. Малко след това там бил извършен държавен преврат и няма нужда да обясняваме каква би била съдбата на парите на адвоката, в случай че той би взел за сделката положително решение.