ИТРО
Итро идва в пустинята (18:1-12)
Итро, тъстът на Моше, повлиян, както и много други, от чудесата, които Б-г направил в Египет, решил да отиде и да се присъедини към еврейския народ в лагера му в пустинята. Заедно с него била и Ципора, жената на Моше, и двамата сина на Моше – Гершом и Елиезер. Моше посрещнал Итро с уважение и организирал голям пир в негова чест. Итро чул „от извора” всичките чудеса, които Б-г направил заради еврейския народ, и въпреки че в миналото самият той бил идолопоклонник, сега признал, че няма по-велик от Б-га.
Итро съветва (18:13-27)
На следващия ден след пристигането си Итро излязъл да види как Моше изпълнява водаческите си задължения. Учудването му било голямо, когато видял своя зет да стои от сутрин да вечер и да разрешава проблемите, които възниквали сред народа, и да го учи на Б-жите заповеди. Итро изказал пред Моше своето мнение, че по този начин и той, и народът няма да издържат. Предложил му той да преподава Тора на началниците и да определя главните неща, а връзката с хората да предаде на свои заместници, които трябвало да притежават определени качества – да мразят подкупите, да се страхуват от Б-га, да бъдат хора, на които се има вяра и др. Моше приел с радост предложението на своя тъст, след което Итро се върнал в своята страна.
Подготовка за приемането на Тората (19:1-15)
В началото на месец Сиван (Рош ходеш Сиван) еврейският народ стигнал до планината Синай. Чувството, че тук ще получат Тората, приповдигнало настроението на хората. Създало се чувство за принадлежност, като че не ставало въпрос за цял народ, а за един човек. Моше се изкачил на планината Синай, за да получи напътствия за даването на Тората. Б-г му съобщил, че ако еврейският народ приеме да спазва Тората, той ще стане Негов и свещен народ. Моше предал думите на Б-га на евреите, които отговорили, че всичко, което Б-г е заповядал, ще го изпълнят. Моше отново се изкачил на планината и предал отговора на народа. Б-г му заповядал да се пречистят и осветят за деня на даването на Тората. Предупредил го също да не се доближават до планината.
Явяването на Б-га на планината Синай (19:16-25)
След като минали трите дни, в които еврейският народ трябвало да се пречисти, на сутринта на 6. Сиван започнали да се чуват силни гръмотевици, идващи от планината Синай. Тя била обгърната от облак и ечал силен звук на шофар*. По този начин Тората ни описва събитията, предхождащи даването на Тората, като една част от тези описания са духовни метафори. Б-г слязъл над планината Синай и пред целия народ казал десетте заповеди.
Десетте Божи заповеди (20:1-14)
В центъра на откровението на Б-га на планината Синай са десетте Б-жи заповеди:
1. Аз съм вашият Б-г, който ви изведох от Египет...
2. Да нямаш други богове....
3. Не споменавай напразно името на Б-га...
4. Помни съботния ден...
5. Уважавай родителите си...
6. Не убивай...
7. Не прелюбодействай...
8. Не кради....
9. Не лъжесвидетелствай...
10.Не пожелавай нищо, което е на ближния ти...
Вълнение сред народа (20:15-18)
Народът не успял да издържи на Б-жието откровение и помолил Моше да бъде негов посредник. Моше изпълнил това му желание, породено от страха, и предавал думите на Б-га на целия народ.
Първи заповеди след голямото събитие (20:19-23)
Б-г заповядал на евреите, след като са станали свидетели на Неговото откровение, да внимават и да се предпазват от идолопоклонничество. Заповядал им да построят жертвеник от пръст, върху който да извършват жертвоприношенията. Също така ги предупредил, че ако построят жертвеник от камъни, трябва да внимават камъните да не са обработени с желязо, защото от желязото се правят оръжия, с които се съкращава човешкият живот, а целта на жертвеника била да го продължава. Забранил също така изкачването до жертвеника да става чрез стълби.
ПАРАША ИТРО
Итро идва в пустинята (18:1-12)
Итро, тъстът на Моше, повлиян, както и много други, от чудесата, които Б-г направил в Египет, решил да отиде и да се присъедини към еврейския народ в лагера му в пустинята. Заедно с него била и Ципора, жената на Моше, и двамата сина на Моше – Гершом и Елиезер. Моше посрещнал Итро с уважение и организирал голям пир в негова чест. Итро чул „от извора” всичките чудеса, които Б-г направил заради еврейския народ, и въпреки че в миналото самият той бил идолопоклонник, сега признал, че няма по-велик от Б-га.
Итро съветва (18:13-27)
На следващия ден след пристигането си Итро излязъл да види как Моше изпълнява водаческите си задължения. Учудването му било голямо, когато видял своя зет да стои от сутрин да вечер и да разрешава проблемите, които възниквали сред народа, и да го учи на Б-жите заповеди. Итро изказал пред Моше своето мнение, че по този начин и той, и народът няма да издържат. Предложил му той да преподава Тора на началниците и да определя главните неща, а връзката с хората да предаде на свои заместници, които трябвало да притежават определени качества – да мразят подкупите, да се страхуват от Б-га, да бъдат хора, на които се има вяра и др. Моше приел с радост предложението на своя тъст, след което Итро се върнал в своята страна.
Подготовка за приемането на Тората (19:1-15)
В началото на месец Сиван (Рош ходеш Сиван) еврейският народ стигнал до планината Синай. Чувството, че тук ще получат Тората, приповдигнало настроението на хората. Създало се чувство за принадлежност, като че не ставало въпрос за цял народ, а за един човек. Моше се изкачил на планината Синай, за да получи напътствия за даването на Тората. Б-г му съобщил, че ако еврейският народ приеме да спазва Тората, той ще стане Негов и свещен народ. Моше предал думите на Б-га на евреите, които отговорили, че всичко, което Б-г е заповядал, ще го изпълнят. Моше отново се изкачил на планината и предал отговора на народа. Б-г му заповядал да се пречистят и осветят за деня на даването на Тората. Предупредил го също да не се доближават до планината.
Явяването на Б-га на планината Синай (19:16-25)
След като минали трите дни, в които еврейският народ трябвало да се пречисти, на сутринта на 6. Сиван започнали да се чуват силни гръмотевици, идващи от планината Синай. Тя била обгърната от облак и ечал силен звук на шофар*. По този начин Тората ни описва събитията, предхождащи даването на Тората, като една част от тези описания са духовни метафори. Б-г слязъл над планината Синай и пред целия народ казал десетте заповеди.
Десетте Божи заповеди (20:1-14)
В центъра на откровението на Б-га на планината Синай са десетте Б-жи заповеди:
1. Аз съм вашият Б-г, който ви изведох от Египет...
2. Да нямаш други богове....
3. Не споменавай напразно името на Б-га...
4. Помни съботния ден...
5. Уважавай родителите си...
6. Не убивай...
7. Не прелюбодействай...
8. Не кради....
9. Не лъжесвидетелствай...
10.Не пожелавай нищо, което е на ближния ти...
Вълнение сред народа (20:15-18)
Народът не успял да издържи на Б-жието откровение и помолил Моше да бъде негов посредник. Моше изпълнил това му желание, породено от страха, и предавал думите на Б-га на целия народ.
Първи заповеди след голямото събитие (20:19-23)
Б-г заповядал на евреите, след като са станали свидетели на Неговото откровение, да внимават и да се предпазват от идолопоклонничество. Заповядал им да построят жертвеник от пръст, върху който да извършват жертвоприношенията. Също така ги предупредил, че ако построят жертвеник от камъни, трябва да внимават камъните да не са обработени с желязо, защото от желязото се правят оръжия, с които се съкращава човешкият живот, а целта на жертвеника била да го продължава. Забранил също така изкачването до жертвеника да става чрез стълби.