ПАРАША ТЕРУМА
“ И Ми направете Храм и ще обитавам сред вас” (25:1-9)
След като еврейският народ получил Тората на планината Синай, Б-г му заповядал да бъде построен Храм. В периода, в който народът все още нямало да живее в Исраел постоянно, Храмът трябвало да бъде временна постройка, за да бъде по-лесно разглобяван и отново да бъде построяван, след като народът се установи да лагерува. Също така Б-г заповядал построяването на Храма да се извърши с доброволните дарения на целия народ. Дарените неща за построяването били тринайсет вида, сред тях злато, сребро, желязо, кожи от животни, дървета и др. Всичко това се използвало както за построяването на Храма, така и за дрехите на Коена, за маслото за помазване и за благовонията в Храма. Б-г показал на Моше на планината Синай как точно трябва да изглежда Храмът.
Аарон (шкафът), Капорет (покривалото) и Херувим (ангелите) (25:10-22)
В Кодеш Акодашим (Светая Светих), най-свещеното място в Храма, в бъдеще трябвало да бъде сложен шкаф, в който да се съхраняват двата скрижала. Той трябвало да бъде направен във формата на сандък, отворен от горната страна. Направата му трябвало да бъде от дърво, което да се сложи между златни шкафове и от двете страни и така се изпълнявало изискването шкафът да бъде облечен със злато и отвън, и отвътре. Около краищата на шкафа трябвало да бъде направен златен пръстен, а на четирите му краища трябвало да има халки, които при нужда да се използват за пренасянето му. Целият шкаф трябвало да бъде покрит с Капорет, който да покрива и затваря шкафа. Върху Капорета имало две фигури с криле, насочени нагоре, а лицата им били детски и те се наричали Херувим. Б-г съобщил на Моше, че след като Храмът се направи, той ще се явява в Кодеш Акодашим между двата Херувим.
Масата (25:23-30)
В залата на Храма трябвало да стои маса, която също е трябвало да бъде направена от дърво и покрита с чисто злато. Масата трябвало да има също в четирите си краища халки, които да бъдат използвани при пренасянето на Храма. Предназначението на масата било да се слагат върху нея Лехем Апаним (12 хляба, които се наричали Паним т.е лица, защото и от двете си страни са изглеждали еднакво). За нуждите на извършването на свещеническата дейност на масата било необходимо изработването на различни инструменти – съдове, лъжици и др., които трябвало да са направени от злато.
Менора (25:31-40)
В залата на Храма е трябвало да има и голяма златна Менора (светилник). Менората трябвало да има седем места за свещи. Изработването на светилника трябвало да стане от един къс злато. Инструментите, с които се обслужвал, също трябвало да са направени от злато.
Покривалата на Храма (26:1-14)
Храмът, чиято дължина била около 15 метра, а широчината му около 5 метра, бил покрит от всичките страни с кожи, съшити с няколко вида конци.
Конструкцията на Храма (26:15-30)
Конструкцията на Храма била от изправени дървени дъски. Височината на всяка от дъските (както и на Храма) била около 5 м, а широчината им - около 75мм.
От дясната страна (северната) трябвало да бъде поставена масата, а от лявата (южната) бил Светилника. На входа на залата трябвало да има Парохет (завеса), който се закачвал върху дъски, обковани със злато.
Разделящият Парохет (26:31-37)
Парохетът, който разделял Кодеш Акодашим (Светая Светих) от другите части на Храма, трябвало да бъде изтъкан и украсен. Самият той се закачвал върху две дъски, облицовани със злато. Редът, по който трябвало да бъде подредено всичко, бил следният – в Кодеш Акодашим трябвало да бъде свещеният шкаф и върху него Капорета с Херувим; в залата пред Кодеш Акодашим - масата за Лехем Апаним отдясно, а светилника отляво.
Външният жертвеник (Мизбеах) (27:1-8)
На двора пред Храма трябвало да се направи дървен жертвеник, обкован с мед, върху който да се принасят жертвите. Дължината му била около 2.5м, а височината около 1.5м. В четирите му краища били поставени халки, които се използвали за пренасянето му. Жертвеникът бил кух и при спирането на народа да лагерува го запълвали със земя. На върха на жертвеника имало четири рога, които били едно цяло с тялото на жертвеника. Инструментите, принадлежащи на жертвеника, били направени от мед. Към него имало и път, по който Коенимите се качвали да извършват богослуженията.
Дворът на Храма (27:9-19)
Целият Храм е бил дълъг около 50м. и широк около 25м. По-голямата част от тази площ била заета от двора на Храма – Езра.