ПАРАША МАТОТ

МАТОТ

Клетви и обещания (30:2-17)

Моше събрал при себе си ръководителите на семействата и им обяснил законите за клетви и обещания, като те трябвало после да обяснят законите на целия еврейски народ. В основата на закона стояло правилото, че всяко нещо, което се кажело, трябвало да бъде изпълнено. При младо момиче дадените обещания или клетви зависели от баща му, а когато станело голяма жена и се омъжела, зависели от съпруга й. Те имали право да я освободят от дадените от нея клетви или обещания.

Отмъщение за Мидян (31:1-12)

В предишната параша (Пинхас) Тората определя мидянците като врагове на еврейския народ. Б-г заповядал на Моше, да поведе воините си срещу мидянците и да им отмъстят, преди да умре. Моше заповядал от всяко коляно да се явят в армията по хиляда човека (общо 12 000), начело на които стоял Пинхас Акоен, който носел и Ковчега на Завета. Еврейският народ успял да победи мидянците, като воините му убили всички мъже, в това число петте им царе и Билям, и да изгори техните градове, а жените, децата и цялото имущество отвели в еврейския лагер.

Моше се разгневява на войниците (31:13-24)

Моше се разгневил на войниците, че довели в лагера жените от Мидян, които били причината еврейският народ да стори грях, след който Б-г убил 24 000 от тях. Заради това Моше заповядал всяка жена (както и мъжете) да бъде убита, както и всеки войник да се пречисти, преди да влезе в лагера. Елазар Акоен им припомнил всичките закони, свързани с пречистването и законите за пречистването на съдовете, които взели като плячка. Металните съдове трябвало да бъдат обгорени с огън, а останалите съдове, които не се използвали върху огън, трябвало да бъдат потопени в микве. И чак след това нещата на мидянците можели да бъдат използвани от еврейския народ.

Разделяне на имуществото на мидянците и даване на дарения за Храма от тях (31:25-54)

Б-г заповядал на Моше да преброи и определи цената на плененото от мидянците имущество. Б-г определил и как да бъде разделено – половината щели да получат войниците, а другата половина - останалите хора. От войниците трябвало да бъде взета част за Коенимите, а от останалия народ - за Левитите. Докато траело преброяването, войниците изявили желание, като знак за благодарност към Б-га, да дарят цялото количество за Храма. Моше и Елазар приели дарението, което сложили в Храма като свидетелство за извършените чудеса.

Земята, която получават колената на Гад, Реувен и половината от Менаше (32:1-42)

Колената на Гад, Реувен и част от коляното на Менаше се обърнали към Моше и поискали да се заселят на източния бряг на Йордан, което било подходящо място за стадата добитък, които притежавали. Моше отначало помислил, че в това им искане се крие нежелание да помогнат при превземането на Исраел, и отново им припомнил историята с разузнавачите и тяхното нежелание да влязат в Исраел. Представител на колената обяснил на Моше, че това не била тяхната цел, а точно обратното, и че те се задължават да помогнат на останалата част от народа да превземе Исраел и чак след това да се върнат по земите си, в които щели да останат само жените, децата и техните стада. Моше се съгласил и им поставил условието, че ако изпълнят своите задължения, ще имат право да се заселят от другата страна на Йордан, след което предал нещата, свързани с тях, на Йеошуа, който трябвало да бъде бъдещият водач и под негово водачество да бъде превзет Исраел.