ПАРАША НАСО

 

Задълженията на семейството на Гершон (4:21-28)

На края на предишната параша (Бамидбар) Тората ни разказа за задълженията на семейството на Кеат. В тази параша се обясняват задълженията на семейството на Гершон. Хората на Гершон също започвали да служат в Храма от 30 и служели до 50 - годишна възраст. Отговорник за семейството на Гершон е бил Итамар Акоен (синът на Аарон).

Задължения на семейството на Мерари (4:29-33)

Семейството на Мерари е третото семейство от коляното на Леви и в неговите задължения е влизало при пътуването на лагера да вземат със себе си оградата на Храма и др. За него също е отговарял Итамар Акоен.

Преброяване на извършващите работа в Храма от коляното Леви (4:34-49)

Моше заповядал да бъдат преброени мъжете от коляното Леви между 30 и 50 години, които на практика извършвали дейността в Храма. Семейството на Кеат наброявало 2 750 човека; семейството на Гершон наброявало 2 630 и семейството на Мерари наброявало 3 200 човека. Общо мъжете от коляното Леви, извършващи работа в Храма, били 8 580.

Светостта на лагера (5:1-4)

Лагерът на еврейския народ в пустинята бил образуван от три по-малки лагера с различна святост. Лагерът около Храма бил с най-висока святост, след него бил лагерът, в който лагерували Левитите, и накрая бил лагерът на останалите хора. В деня, в който Храмът бил осветен, Б-г заповядал на Моше да отдалечи нечистите хора от свещените места. Болните от проказа е трябвало да напуснат района и на трите лагера, докато Зав е можел да остане в лагера на народа, но не е можел да влезе в лагера на Левитите, а на останалите начисти им е било позволено да влизат дори в лагера на Левитите, но са нямали право да влизат в лагера на Храма.

Човек, който краде и дава лъжлива клетва (5:5-10)

Ако човек откраднел и след това дадял лъжлива клетва в съда, се наричал Маал баАшем (възроптал срещу Б-га). Когато пожелаел да се покае, първо трябвало да върне откраднатото, като към него прибави 1/5 (20%), а след това да занесе в Храма жертвоприношение. Ако човекът, от когото бил откраднал, вече не бил жив и нямал наследници, крадецът трябвало да даде откраднотото на Коена, който служел в този ден в Храма.

Сота (5:11-31)

Ако мъж, който ревнувал жена си от някого, й забранял да се усамотява с този човек, но въпреки това тя се усамотяла, за нея били валидни законите на Сота. Такава жена трябвало да отиде при Коена и да занесе растително жертвоприношение. След като бъдело принесено, Коенът взимал вода от мивката в Храма и я смесвал с пръст от двора на Храма. Коенът карал жената да признае дали е извършила грях с мъжа при усамотяването им. Ако не признаела, Коенът написвал върху пергамент частта от Тората за Сота и името на Б-га и изтривал написаното във водата. След това жената е трябвало да изпие течността: ако била направила грях, утробата й щяла да се разтвори, а ако не била направила грях, тази течност, която била изпила, щяла да й донесе благословия и да доведе до успешно и леко раждане.

Назир (6:1-21)

Човек, който приемел задължението да не пие вино, се наричал Назир. На такъв човек му било забранено да пие вино през цялото време на Назир (ако не обявял друго време, обикновено се приемало за 30 дни), както и да яде грозде, да се подстригва и да става нечист от съприкосновение с умрял човек. Ако през този период станел нечист, трябвало да се потопи в микве, на седмия ден да се подстриже, а на осмия трябвало да занесе в Храма два гълъба и Корбан Ашам (вина), след което трябвало да започне отначало да брои дните, които е определил да бъде Назир. След като свършели тези дни, трябвало да занесе в Храма жертвоприношение, след което да се подстриже.

Благословията на Коенимите (6:22-27)

Б-г заповядал на Коенимите да благославят еврейския народ, като обяснил на Моше и Аарон, че Коенимите имат специална сила да благославят народа.

Подаръците от първенците на колената (7:1-78)

В продължение на седем дни Храмът бил сглобяван и разглобяван и в него били извършвани специални жертвоприношения от Моше. На осмия ден (1 Нисан) Моше издигнал Храма и го помазал. Първенците на дванайсетте колена направили дарение от 6 каруци и 12 вола, с които да бъде пренасян Храмът. Моше разпределил даренията между хората от семейството на Леви – 2 каруци и 4 вола дал на семейството на Гершон, 4 каруци и 6 вола дал на Мерари, а на семейството на Кеат не дал каруци, защото те трябвало да отговарят за най-свещените части от Храма и ги пренасяли на ръце. След това всеки от първенците на колената носел в определен ден в Храма жертвоприношения.

Разкриване пред Моше (7:79)

В последното изречение на парашата Тората ни разказва за начина, чрез който Б-г се разкрил пред Моше след освещаването на Храма. Моше слушал Б-жия глас, излизащ от Храма.