ПАРАША МИШПАТИМ
В по-голямата си част парашата се занимава със законите за отношенията между хората.
Накратко ще обясним по-съществените части от законите.
Еврейските закони(21:2-11)
Човек, когото хванели в кражба и не можел да върне или заплати откраднатото, бил продаван от съда за роб и парите от неговата продажба покривали щетите, които той бил причинил. Тората определяла, че той не трябвало да работи повече от шест години, но ако след това пожелаел да продължи да служи още на господаря си, Тората не се отнасяла благосклонно към това. Причината за това била, че евреинът трябвало да има само един господар – Б-г. Въпреки всичко, ако евреинът пожелаел, след церемония по продупчване на ухото той можел да продължи да служи до настъпването на Йовел (50г.).
На бащата му било позволено да продаде малката си дъщеря за слугиня, но след настъпването на шестата година или след като станела пълнолетна, тя ставала свободна.
Човек, който нанася вреда(21:12-27)
Ø Човек, който извърши умишлено убийство, се наказва със смърт.
Ø Ако човек извърши непредумишлено убийство, трябва да живее в град-скривалище, за да се спаси от отмъщение.
Ø Ако човек удари някого от родителите си и го рани, се наказва със смърт.
Ø Ако човек отвлече друг човек и го продаде в робство, се наказва със смърт.
Ø Ако човек проклина родителите си, се наказва със смърт.
Ø Ако човек рани приятел, съдът определя какво обезщетение да заплати на пострадалия – за лекуване, за пропуснати ползи, за нанесени вреди – морални, физически и др.
Ø Ако човек набие роба си евреин и вследствие на това той умре, се наказва със смърт; но ако робът умре след няколко дена, собственикът му се освобождава от наказание.
Ø Ако човек без умисъл удари бременна жена и нанесе вреда на нея или на детето в утробата й, съдът определя какви обезщетения да се платят.
Ø Ако човек удари роба си с нееврейски произход и вследствие на това той загуби някой от органите си, робът се пуска на свобода.
Вреди, нанесени от животно (бик) (21:28-32)
Ø Ако бик убие човек, бикът се убива.
Ø Ако е известно, че бик нанася вреди на хората и го направи за трети път, собственикът му се наказва със смърт.
Ø Ако бик убие роб неевреин, се изплаща обезщетение на собственика му, а бикът се убива.
Вреди, свързани с пари (21:33 - 22:5)
Ø Ако човек изкопае дупка на обществено място, а в нея падне животно и понесе вреда, трябва да заплати обезщетение на собствениците.
Ø Ако бик убие друг бик, собственикът на бика убиец трябва да заплати половината от вредата за загубата на убития бик. Ако това се случи три пъти, собственикът трябва да заплати пълно обезщетение.
Ø Ако човек е откраднал бик или овен и ги е продал, но не може да ги открие и да ги върне на собствениците им, трябва да заплати в петорен размер за бика и в четворен размер за овена.
Ø За човек, който хване крадец в дома си по време на кражба и при защита на собствения си живот го убие първи, не важат законите за убийство.
Ø При всеки случай на кражба крадецът трябва да заплати откраднатото в двоен размер.
Ø Ако човек пусне стадото си да пасе в чуждо поле, трябва да заплати обезщетение в пълен размер.
Ø Ако човек запали огън (дори в собствена територия) и огънят се разпространи, трябва да заплати пълния размер на щетите, които е нанесъл пожарът.
Закони за пазачи(22:6-14)
Ø Пазач, който пази, без да взима заплата – такъв човек е освободен от заплащане на щетите, ако се случи нещо с имуществото, което охранява.
Ø Пазач, който пази срещу заплащане – след като му се заплаща, за да пази, е длъжен да заплати собствеността, ако някой я открадне или й нанесе някакви повреди.
Ø Назаем – ако човек поиска от приятел инструмент, без да му заплати за това, е длъжен да заплати, ако се случи нещо с повереното му имущество, с изключение на случаите, когато имуществото е повредено, след като е използвано по предназначение.
Ø Под наем – ако човек използва имущество и заплаща наем за това, има тълкуватели, които казват че положението му е същото, както при пазач срещу заплащане, а други казват, че положението му е като на пазач без заплащане.
Други закони(22:15-23)
Ø Ако някой принуди девствена жена към интимност, е длъжен да се ожени за нея или да плати обезщетение.
Ø Задължение на съда е да осъди на смърт хора, занимаващи се с магия.
Ø Ако човек се съвокуплява с животно, се наказва със смърт.
Ø Ако някой прави жертвоприношения на идоли, се наказва със смърт.
Ø Забранено е да се обижда пришълец (Гер) от друга страна или да се вреди на имуществото му.
Ø Забранено е да се нагрубява който и да е човек.
Ø Забранено е да се искат със сила пари, дадени назаем на беден, с които той трябва да преживее, както и да му се дават пари с лихва.
Ø Предмет, взет като залог, при нужда трябва да се върне.
Ø Специална забрана има хората да не обиждат Б-га, съдиите и водача на общността.
Ø Има заповед за реда на отделяне на Маасрот (десятък) и Трумот (дарения).
Ø Има забрана да се яде месо от незаколено или наранено животно (Трефа).
(23:1-22)
Ø Забранено е да се слушат и говорят Лашон Ара (хули, дори да е истина) или да се опозорява ближният.
Ø Забранено е съдията да слуша само едната страна без присъствието на другата.
Ø Забранено е да се подкрепя човек, поддържащ лъжливи обвинения, още по-малко да се свидетелства в негова полза.
Ø Съдът определя смъртна присъда само при положение, че има болшинство с минимум двама, които са за изпълнението й.
Ø Забранено е съдиите да обръщат специално внимание на беден човек, който предизвиква съжаление.
Ø Ако човек намери загубена вещ, дори вещта да не принадлежи на приятел, е длъжен да я върне.
Ø На съда е забранено да оправдае беден човек, ако това е единственият довод.
Ø След като е издадена смъртна присъда, но след това се намери доказателство, което може да оправдае обвинения, съдът е длъжен отново да преразгледа наказанието. Но ако човек е оправдан вече и се появят нови доказателства за виновност, съдът не се връща към преразглеждане на делото.
Ø Забранено е на съдията да взима подкуп, дори и от човек, който и без това си е в правото.
Ø Има заповед да се отнасяме с уважение към пришълеца.
Ø Земеделска работа се извършва шест години, а на всяка седмата земята се оставя необработена, реколта оставала безстопанствена.
Ø През шестте дни на седмицата човек извършва работата си, а седмият ден е за почивка и за него, и за животните, които му принадлежат.
Ø Принципно предупреждение за спазване на всичките заповеди.
Ø Забранено е да подкрепяме и да бъдем приятели по какъвто и да е начин и по което и да е време с идолопоклонниците.
Ø Тората споменава трите поклоннически празника, в които всеки евреин трябва да отиде до Храма – Песах, Шавуот и Сукот.
Ø Забранено е да се извършва жертвоприношението за Песах, докато не сме изчистили хамеца.
Ø Забранено е да се оставя месо от жертвоприношението до сутринта.
Ø Задължително е да се занасят първите плодове в Йерушалаим и да се ядат там в ритуална чистота.
Ø Забрана да се готви месо в мляко. Тората повтаря три пъти тази заповед, като иска да ни научи, че месото и млякото заедно са забранени за три неща – за готвене, ядене и извличане на полза.
Добрата новина и предупреждението (23:20-33)
Б-г съобщил на народа, че ще го заведе в страната Исраел. Заедно с обещанието Б-г предупредил народа да не се учи от постъпките на племената, живеещи там.
Преди даването на Тората(24:1-11)
Преди Б-г да се яви на еврейския народ на планината Синай, извикал при себе си Моше и му дал някои от заповедите, които трябвало да спазва народът, а също така Моше записал Тората от сътворението на света до даването й на евреите.
Моше се качва да получи скрижалите (24:12-18)
След даването на Тората Б-г извикал Моше да се качи при него, като този път целта била да му даде двете плочи, върху които били написани десетте Б-жи заповеди. След като определил кой да го замества, Моше заедно с Йеошуа тръгнал към планината Синай, където стоял четиридесет дни и четиридесет нощи.