ТАЗРИЯ
Закони за жената след раждане (12:1-8)
Жена, която родяла момче по времето, когато е съществувал Храмът и са се спазвали законите за ритуална чистота и принасяне на жертвоприношения, била нечиста седем дни. На края на седмия ден трябвало да се потопи в микве*, но ставала “чиста”, след като изтекат 40 дни и след принасянето на специално жертвоприношение. Ако жената родяла момиче, трябвало да се потопи в микве в края на втората седмица след раждането, а жертвоприношението принасяла след изтичането на още 66 дни (на края на 80 ден след раждането).
Рани от проказа при човек (13:1-47)
Тората обяснява законите за действие при появата на проказа у човека. Този вид болест не е позната в наши дни. Имало е много видове проказа, която в повечето случаи се е изразявала в промяна на цвета на кожата или космите. Човек, за когото е имало съмнение, че е болен от проказа, трябвало да отиде при Коена. Той е бил единственият, имащ право да определя законите, свързани с болестта. При определени случаи, когато не е било възможно да се определи дали човек е болен от проказа, или става въпрос за нещо друго, Коенът затварял предполагаемия болен за седмица. След изтичането на седмицата или при редки случаи на две седмици, Коенът определял, според развитието на проблема, дали ставало дума за нечистота, породена от проказата. При всички положения, когато имало съмнение за проказа, дори Коенът да е определил, че не е проказа, човекът е трябвало да се потопи в микве, а ако се докажело, че става въпрос за проказа, е трябвало да изпълни всичките закони и правила, които Тората изисквала от него и които са описани подробно в парашата.
Петна по дрехите (13:47-59)
Следи от проказа било възможно да се появят дори и по дрехите. Ако се появели червени или зелени петна, дрехите трябвало да бъдат занесени при Коена. Ако Коенът преценял, че има вероятност петната да са от проказа, затварял дрехата за една седмица. Ако след изтичането на седмицата Коенът преценял, че става въпрос за проказа, дрехата трябвало да бъде изгорена. Случвало се понякога Коенът да определи, че дрехата първо трябва да се изпере и след това отново да се прецени за какво става въпрос. Имало и други случаи, в които отрязвал само местата от дрехата, върху които имало петна, а останалата чиста част от дрехата било възможно да се използва. След като дрехата бъдела изпрана и пречистена от Коена, трябвало да се потопи в микве.