КЕДОШИМ
Светостта на еврейския народ (19:1-2)
Парашата започва със същата идея, с която завършва предишната параша - “Бъдете свети...”, като причината за това изискване е подчертана и от продължението на парашата - “... защото Аз съм свят”. По-специалното задължение на еврейския народ - да се предпазва от кръвосмешение и от грехове - било породено от неговата близост до светостта на Б-га.
Други закони (19:3-19)
- “Човек трябва да се страхува от майка си и баща си...” - Тората поставя на първо място страха от майката, за разлика от заповедта за уважението към родителите, където на първо място е бащата. Причината за това е, че детето уважава повече майка си и се страхува повече от баща си, а Тората ни казва, че и двамата трябва да бъдат уважавани и че от двамата трябва да изпитваме страх.
- “...и Шабат пазете” – в същото изречение Тората заповядва и за спазването на Шабат, като иска да ни каже, че въпреки задължението да уважаваме родителите си, трябва да спазваме и Шабат, а ако те ни кажат да го нарушим, не трябва да ги слушаме.
- Забрана за идолопоклонство.
- Яденето на частите от Шеламим (видове жертвоприношения) било позволено до два дни от извършването им.
- По време на жътвата трябвало да се остави една част, Пеа (ъгъл), от полето за бедните, както и единичните стръкове от житото, пропуснати от жътваря.
- Същото се отнасяло за брането на лозето, като трябвало да се остави за бедните гроздето, което е паднало при събирането му.
- Забрана за кражба на пари или предмети.
- Забрана за даване на лъжлива клетва.
- Забрана за задържане на възнаграждението на работник, както и забрана за „Лигзол” (вид кражба).
- Забрана да се псува друг човек.
- Забрана да се препъва сляп човек – по-общото обяснение за тази забрана била, че е забранено да се дава грешен съвет с цел лична изгода на човек, който не разбира от дадена дейност.
- Задължение да се съди справедливо, а не да се оправдава бедният заради бедността му или да се оправдава богатият заради силата му.
- Забрана за клюкарство.
- Да се помогне на човек в смъртна опасност при отдала ни се възможност.
- Забрана за мразене.
- Задължение да се укори извършилият грях (съгрешилият).
- Забрана да се отмъщава.
- “Обичай ближния като себе си” – това, което не искаш да правят на теб, недей да правиш на другите.
- Забрана за съешаване на две разнородни животни, за засяване на две разнородни растения на едно поле, както и за обличане на дреха, изработена от лен и вълна.
Жертвоприношението за Шифха Харуфа (19:20-22)
Човек, извършил съвкупление с Шифха Харуфа (наполовина освободена робиня), не трябвало да бъде наказан със смърт, защото жената не била още напълно свободна и не била още част от народа, а трябвало да занесе в Храма жертвоприношение.
Плодовете на плодните дървета през първите три години и през четвъртата (19:23-25)
При посаждането на плодно дърво било забранено да се ядат плодовете му, докато не изтекат три години. През четвъртата година плодовете са били позволени за ядене, но имало задължение да бъдат занесени в Йерушалаим и там, в ритуална чистота, да бъдат изядени. Имало е възможност плодовете да бъдат продадени и с парите да се купи друг вид храна, която е трябвало да бъде изядена в Йерушалаим.
Други закони(19:26-37)
· “Не яжте върху кръвта си” – мъдреците са научили от тази заповед няколко неща: забранено било да се яде от жертвоприношението, преди кръвта му да бъде хвърлена върху жертвеника; забранено било яденето на животно, преди да е умряло напълно и др.
· Забрана за предсказване на бъдещето по най-различни начини.
· Забрана за бръснене на краищата на главата.
· Забрана за бръснене с нож на брадата.
· Забрана за татуиране върху кожата
· Забрана за склоняване на дъщерите към проституция.
· За пазене на светостта на Шабат.
· За отнасяне с почит във и към Храма.
· Да не се обръщаме към Ов или Идеони – различни начини за предсказване на бъдещето чрез нечистите сили.
· Забрана да се унижава пришелецът (Гер).
· Задължение да не се мами чрез мерки и теглилки.
Забрана за Молех, Ов и Идеони(20:1-7)
Б-г забранил да палим огън и да прекарваме през него децата си, както са правели други народи, тъй като това било идолопоклонство, което се наричало Молех. Наказанието за човек, направил такова нещо, било смърт, а ако нямало свидетели, чрез които да бъде осъден на смърт, Б-г обещал, че сам Той ще го накаже.
(20:27) Наказанието за служещите на Ов и Идеони било Скила (убиване с камъни).
Светостта на еврейския дом (20:8-24)
Б-г отново заповядал на еврейския народ да пази своята святост, като му дал допълнителни закони за прелюбодейството и кръвосмешението.
Светостта на храната (20:25-26)
Светостта на еврейския народ се изразявала и в кашерната храна, която трябвало да яде. Тората отново задължавала евреина да знае и да различава чистото животно от нечистото. Точно този вид святост различавала еврейския народ от другите народи.