ВАИКРА

След като книгата Шемот завършва с построяването на Храма и установяването на Б-жието присъствие в него, книгата Ваикра започва със законите за жертвоприношенията, извършвани в Храма. В по-голямата си част книгата Ваикра се занимава със законите, свързани с дейността на Коенимите в Храма, затова се нарича още и Торат Коеним.

Доброволният Корбан Ола от едър рогат добитък (1:1-9)

На човек му е позволено да принесе жертвоприношение на Б-га, когато пожелае. Парашата първо ни обяснява законите, свързани с Kорбан Ола. Този вид жертвоприношение се нарича така, защото цялото животно се качвало върху жертвеника и бивало изгаряно. Този вид корбан можело да се направи от едър и дребен рогат добитък или да се занесат дарове (Минха) от растения. Когато човек решел, че ще принесе жертва от едър рогат добитък, трябвало да избере мъжко животно. Собственикът на животното полагал ръцете си върху главата на животното и се молел за нуждите си. След като Коенимите извършели шхита (заколване според еврейската традиция) на животното, кръвта му се изливала върху жертвеника, Коенимите одирали кожата и я нарязвали на парчета, след което я изгаряли.

Ола от дребен рогат добитък (1:10-13)

От овце, кози и друг дребен рогат добитък също е можело да се направи Ола, като трябвало да се подберат мъжки животни. След като се направела шхита на животното, кръвта се слагала върху жертвеника, а животното се разрязвало и се изгаряло.

Ола от птици (1:14-17)  

Ако някой пожелаел корбанът му да бъде от птици, трябвало да избере гургулица или малки гълъби. След специални процедури по извършването на шхитата, гушата, където стояла храната, се изхвърляла, а гургулицата се нарязвала и се принасяла в Ола.

Олат Минха (2:1-13)

Всеки човек е можело да занесе в Храма Ола от растения. Това обикновено е било жертвоприношението на бедните. Тората изброява няколко вида Минха (дарове): 1) Минха Солет – правела се от брашно и върху нея се слагало олио и ароматна смола. Коенимите събирали в ръката си двете неща и заедно със смолата ги принасяли върху жертвеника. Остатъкът Коенимите можели да изядат. 2) Минха, опечена в печка – изглеждала като хляб, като олиото трябвало да е попило в брашното, преди да се опече. 3) Минха в тиган –брашно, примесено с олио и опържено в тиган. 4) Минха в дълбок съд –брашно, примесено с олио и пържено в дълбок съд с олио. Тората обяснява, че всичките видове Минха трябвало да бъдат опечени, без да са втасали, и че е забранено да се примесват със сок от плодове. Задължително било обаче всяко жертвоприношение да се примесва със сол. 5). Минха Бикурим (2:14-16) - имало и още един вид Минха, която обаче не била от брашно, а от ечемик, и се наричала Минхат Аомер. Тя се принасяла върху жертвеника на следващия ден след Песах.

Корбан Шеламим (3:1-17)

Този вид приношение се правело също доброволно, но за разлика от Ола, жертвата не е била изгаряна цялата върху жертвеника. Само няколко от вътрешните органи били изгаряни, докато останалата част се разделяла между Коенимите и хората, донесли корбана. Това е и едно от обясненията защо се казва Шеламим – от думата Шалом (мир), т.е, че имало част от корбана за  всички – част за жертвеника, част за Коена и останалата част - за собствениците. За този вид корбан можело да се използват както мъжки, така и женски животни от едър и дребен рогат добитък. И при него, преди на животното да се направи шхита, собствениците си полагали ръцете на главата му и молели за прошка или нещо друго.

Корбан Хатат (4:1-2)

Ако човек нарушел без умисъл някоя от заповедите “Не прави!”, занасял в Храма Корбан Хатат (грях).

Корбан Хатат на големия Коен (4:3-12)

Ако големият Коен направел нещо, забранено от заповедите “Не прави!”, е бил задължен да занесе Хатат в Храма. Трябвало да вземе млад бик и след като си положи ръцете върху него с молба за прошка, да му направи шхита. С кръвта на животното се намазвал седем пъти Парохетът, който разделял Храма от Светая Светих, четирите краища на вътрешния жертвеник, както и жертвеника за благовония. Някои от частите на животното били изгаряни върху жертвеника, а останалата част се изгаряла извън лагера.

Корбан Хатат за Санедрина (4:13-21)

Когато Големият съд (Санедрин) сгрешел в определянето на закона и заради това целият народ сгрешел, трябвало да се принесе специален Корбан Хатат. Животното трябвало да бъде млад бик, върху който старейшините полагали ръцете си с молба за опрощение. След като бъдела направена шхитата, големият Коен взимал кръвта и намазвал седем пъти Парохета и вътрешния жертвеник, а останалата част от кръвта изсипвал в основите на жертвеника, върху който се принасяла Ола. Част от органите се изгаряли в Храма, а останалата част - извън лагера.

Корбан Хатат на водач на общността (4:22-26)

Когато водач на еврейския народ нарушел една от заповедите “Не прави!”, е трябвало да занесе в Храма млад козел. Той трябвало да положи ръцете си върху козела и да поиска прошка, след което Коенимите хвърляли кръвта върху четирите краища на жертвеника за Ола, а останалата кръв я изливали в основите на външния жертвеник.

Корбан Хатат за всички останали хора (4:27-35)

Ако някой друг човек, освен гореизброените, направел грях, е трябвало да занесе в Храма коза или овца. Трябвало да си положи ръцете върху животното, да признае своя грях и да поиска прошка. След шхитата на животното кръвта се изливала по краищата на външния жертвеник и част от животното се изгаряло.

Корбан Оле ве Йоред (5:1-13)

Тората ни изброява няколко вида прегрешения, за които трябвало да се занесе в Храма друг вид Корбан Хатат: за човек, който не е свидетелствал; за човек, който е ял корбан, преди да е станал ритуално чист; за човек, който без умисъл е нарушил дадена клетва и др. Този вид Хатат се наричал Оле ве Йоред („качва се и слиза”), защото Тората разрешава жертвоприношението, което трябвало да бъде занесено в Храма, да бъде според финансовите възможности на дадения човек. Богатият е трябвало да занесе овца или коза, бедният - гълъб, а за още по-бедния е било достатъчно да занесе Хатат Минха Солет (житен дар).

Ашам Меила (5:14-16)

Ако човек без умисъл придобиел някаква изгода от пари или от имущество, което е принадлежало на Храма, е трябвало да занесе Корбан Ашам (вина). Корбанът е трябвало да бъде мъжко животно за точно определена сума пари, а нещото, от което е придобил изгода, трябвало да го върне плюс 20%.

Ашам Талуй (5:17-19)

Ако човек имал съмнение, че е направил нещо, заради което е трябвало да занесе в Храма корбан, е принасял Корбан Талуй (съмнение).

Ашам Гезалот (5:20-26)   

Това бил друг вид на Корбан Ашам (вина). Той също е бил със строго определена стойност и животното е трябвало да бъде мъжко. Принасял се във всички случаи на кражба. Преди да бъде извършено жертвоприношението, откраднатото е трябвало да бъде върнато на собствениците плюс 20%.