ЦАВ

 בס"ד

ЦАВ

Закони за дейностите,извършвани при жертвеника(6:1-6)

Тората ни изброява няколко закона, свързани с дейностите (жертвоприношенията), извършвани върху жертвеника. В тях са изброени редът за запалването на огъня, времената за извършване на жертвоприношенията, за отделянето на части от животното, за пепелта от жертвеника и задължението огънят върху него да гори постоянно.

Закони за Минха (6:7-11)

В миналата параша говорихме за Минха, която е представлявала приношение от житни растения върху жертвеника. В тази параша Тората ни учи, че винаги, когато се принасяла Минха, тя трябвало да бъде примесена с олио и с ароматна смола. След като се примесели, от Минха било позволено да се яде, но само от ритуално чисти Коеними. Минха се ядяла само като Маца, т.е без тестото да е втасало.

Минха на Коен (6:12-17)

Коенът, който за първи път извършвал дейност в Храма, бил длъжен да занесе Минха в първия ден на своята служба. Минха се разделяла на две: едната част се принасяла върху жертвеника сутринта, а втората - вечерта. След като се опържело олиото заедно с брашното в тиган, тестото се разделяло на малки парчета. Такъв вид Минха големият Коен принасял всеки ден.

Закони за Хатат (6:17-23)

 Хатат било вид жертвоприношение, което, както Ола, се е принасяло в северната страна от двора на Храма. Имало специални закони за свещеността му и след като се принесяло част от животното върху жертвеника, останалата част от него се ядяла от Коенимите.

Закони за Ашам (7:1-7)

Видът жертвоприношение Ашам се определяло като Кодеш Кодашим (най-свещено), защото не било възможно животното, което било определено за Ашам, да бъде заменено, в случай че имало недостатък. Шхитата на Ашам също е ставала в северната част от двора на Храма, а кръвта се хвърляла около жертвеника. След като част от животното бивала поставена върху жертвеника, останалата му част се ядяла от смяната Коеними, извършила жертвоприношението.

Права върху жертвоприношенията (7:8-10)

Тората изброява няколко от правата на Коенимите върху жертвоприношенията. От Ола цялото животно се принасяло върху жертвеника, но кожата се давала на Коена. От Минха ядяло семейството на Коена, извършвал жертвоприношенията през този ден.

Закони за Шеламим (7:11-21)

Човек, на когото се случело чудо, като да се спаси от смъртна опасност например, е бил длъжен да принесе Корбан Шеламим, който се наричал и Тода (благодаря). Освен животното в Храма трябвало да се занесе и Минха (от житни растения). Коенът получава Минха и някои части от животното, а останалата част се изяждала от собствениците в продължение на целия ден, в който е било принесено животното, както и през следващата го нощ. Когато Корбан Шеламим не е бил свързан с благодарност, а се принасял като Недава (доброволно), времето, за което е трябвало да се изяде, включвало и деня, следващ деня на принасянето. Тората описва строгостта на закона, отнасящ се за човек, който ядял от месото, след като е изтекло времето за ядене, и за човек, който не е бил ритуално чист (Таор) по време на яденето му.

Забрана за ядене Хелев и кръв (7:22-26)

Тората забранява яденето на Хелев (вид тлъстина) от едрия рогат добитък и на кръвта от животните и птиците.

Допълнителни закони за Шеламим (7:28-38)

Тората ни учи на допълнителни закони при принасянето на Шеламим в Храма, указва по какъв начин се извършва и дава законите за подялбата на животното между Коенимите и собствениците му.

Назначаване на Коенимите (8:1-36)

Б-г заповядал на Моше да освети пред очите на целия народ Аарон и неговите синове, за да служат пред Б-га. За тази цел Моше трябвало да вземе маслото, с което да ги помаже, както и свещеническите дрехи на големия Коен и неговите синове, и да направи специалните жертвоприношения за този случай. Трябвало да има един бик за Хатат, два овена и кошница с маца. Моше изпълнил заповедта на Б-га и събрал евреите пред входа на Храма. Пред тях облякъл Аарон в свещеническите дрехи, помазал Храма, всичките неща в него и Аарон, а синовете му облякъл с четирите вида дрехи, предназначени за обикновените Коеними. Моше взел бика и го довел пред Аарон и синовете му, които положили ръцете си върху него, след което Моше направил шхита на бика и изпълнил всичките заповеди, свързани с неговото принасяне в жертва. По същия начин направил и с двата овена. С кръвта на втория овен Моше помазал дясното ухо, дясната ръка и десния крак на Коенимите според заповедта на Б-га.След като Моше изпълнил всички Б-жи заповеди, свързани с освещаването на Коенимите, заповядал на Аарон и синовете му да сготвят месото от жертвоприношенията, да го изядат и да останат седем дни в Храма, без да излизат от него. Тези дни се наричат Шиват Ямей Амилуим (седемте дни на освещение).