ЕМОР
Светостта на Коенимите (21:1-9)
Б-г казал на Моше да предупреди Коенимите да се пазят от ритуална нечистота (Тума) при допир до умрял заради по-голямата им святост. Забранено било на Коена да бъде на място, където можело да стане нечист от починал човек. Само когато ставало въпрос за някой от седемте му най-близки роднини, е можел да бъде в тяхна близост. Това били бащата и майката, синът или дъщерята, братът, сестрата или жената. Забранено било също така Коен да се омъжва за неподходяща жена, както и за разведена жена. Въпреки наличието на забрана да се подражава на неевреите в техните погребални традиции, Коенимите били специално предупредени. Тората предупреждавала специално и дъщерите на Коенимите да се предпазват от забранени контакти с мъже, след като са от семейството на Коенимите.
Светостта на големия Коен (21:10-19)
Като допълнение към светостта на Коенимите, към големия Коен изискванията били по-големи и на него не му било разрешено да бъде дори около починалите си родители. Също така му било забранено да се жени за вдовица, за каквато на обикновените Коеними им е било позволено да се женят.
Коен с недъг не може да извършва работа в Храма (21:16-24)
Б-г предупредил Коенимите, че ако някои от тях имат недъг, който няма да оздравее, не трябва да извършват работа в Храма. На такива Коеними им е било позволено да ядат от святото месо, но им е било забранено да обслужват Храма.
Нечисти Коеними и хора, на които им е забранено да ядат от Кедошим (месо от жертвоприношенията) (22:1-16)
Моше, както му заповядал Б-г, предупредил Коенимите да не ядат от месото на жертвоприношенията, когато са ритуално нечисти, както и че Коен, който е прокажен или има друга нечистота, не може да яде от това месо. На чужд човек (не Коен) му било забранено да яде Терума (дарения за Коенимите); на кенаански роб, който бил притежание на Коена, му било позволено да яде от Терума; на евреин, който е бил роб, но господарят му вече не е негов собственик, не му било позволено да яде от Терума. На съпругата и децата на Коена им е позволено да я ядат. На дъщерята на Коен, омъжена не за Коен, след сватбата не й било позволено да яде Терума, но ако се разведяла или овдовеела и нямала деца, се “връщала в бащиния дом” и можела да яде от Терума.
Животното за жертвоприношение трябва да бъде цяло (22:17-25)
Тората ни забранява да използваме животно с недостатък (който не може да оздравее) за жертвоприношение. За птицата, принасяна в жертва, единственият недостатък, поради който не можела да бъде принесена, била липсата на орган. Тората изброява и други видове недостатъци.
Други закони за жертвоприношенията (22:26-33)
Тората ни дава допълнителни закони, свързани с жертвоприношенията, като: животното може да бъде принасяно в жертва след осмия ден от раждането му; забранено е в един ден да се заколи крава и телето й; когато човек си мисли по време на извършване на жертвоприношението, че ще яде от месото на животното и след като изтече позволеното време, жертвоприношението е невалидно.
Шабат и празници (23:1-44)
Тората изброява нещата, свързани с Шабат и празниците: Шабат – след шест дни работа, на седмия ден идвал денят “Шабат - Шабатон на Б-га” и в него било забранено извършването на каквито и да било дейности, извършвани при построяването на Скинията; Песах, празникът на мацата – вечерта на 14 Нисан настъпвал празникът Песах, денят, в който се принасяло жертвоприношението Песах. На 15 Нисан започвал празникът на мацата, при който в продължение на седем дни било забранено да се яде хамец. В първия и последния ден на празника било забранено извършване на дейностите, забранени на Шабат; Аомер – от вторият ден на Песах се жънели първите житни класове, а количество от тях, което се казвало Омер, се занасяло при Коена. Заедно с Омера, който се оставял на Коена, човек трябвало да донесе жертвоприношение Минха. След оставянето на Омера било позволено да се яде жито от новата реколта, което дотогава било забранено. От този ден се започвало броенето на 49 дни и това се наричало Сфират Аомер (броене на Омера) и на 50-я ден се чествал празникът Шавуот, празникът на даването на Тората. На този ден се принасяли в Храма Минха и два хляба от новата реколта. И на празника Шавуот било забранено да се извършва дейност, както на Шабат; Рош Ашана – на 1 Тишрей, първия ден на седмия месец, било заповядано отново да не извършваме дейност и това бил празникът Рош Ашана, който в Тората се наричал Йом Зикарон Теруа и в него се свирело на Шофар*; Йом Кипур – на десетия ден от този месец бил Йом Кипур. Забранено било през този ден да се извършва дейност, да се яде, да се пие, да се обуват кожени обувки и др.; Сукот – на 15 Тишрей се празнувал празникът Сукот. Основното предписание за празника било живеенето в сука (шатра, временна постройка) и взимането на четирите вида растения – етрог (цитрусов плод, подобен на лимон), лулав (палмов клон), адас (мирта) и арава (върба). През първия и последния ден (Шемини ацерет, Симхат Тора) било забранено извършването на дейност. Тората ни казва какви жертвоприношения се правели на празника, както ни казва и това, че причината да живеем в сука, е да си спомняме за Б-жиите облаци, пазили еврейския народ в пустинята.
Паленето на Менората (24:1-4)
За запалването на Менората в Храма е трябвало да се вземе чисто маслинено олио и е трябвало да се запалва всяка вечер.
Лехем Апаним (24:5-9)
Всеки Шабат е трябвало да се подредят върху златната маса в Храма дванадесет хляба, които се разделяли на две части. Този хляб се ядял от Коенимите в ритуална чистота.
Присъдата на проклинащия Б-га и други закони (24:10-23)
Тората ни разказва за сина на Шломит, дъщеря на Диври, който след като се разгневил, проклел Б-га. Евреите го хванали и арестували, докато Б-г не каже какво трябва да бъде наказанието му. Б-г казал наказанието му да бъде Скила, след което народът изпълнил заповедта на Б-га. Така също Тората ни учи, че ако човек убиел друг човек, се наказвал също със смърт; ако убиел животно, го заплащал, а ако наранял и причинял недъг на човек, трябвало да заплати обезщетение, определено от съда.