Закони за човек, болен от проказа (14:1-32)
Когато човек бъдел обявен за болен от проказа, трябвало да излезе извън лагера. Това включвало не само лагера на Храма, на Левитите, а и на останалия народ. След като по него изчезнели раните от проказата, трябвало да отиде при Коена, който определял дали е оздравял, и само след като Коенът определял, че е вече здрав, започвал процесът на пречистване. Взимали се две чисти птици, кедрово дърво, боядисана в червено вълна и китка растения. Кръвта на едната от птиците след шхита се слагала в глинен съд, пълен с изворна вода. След това кедровото дърво се завързвало с другите растения с помощта на боядисаната вълна и се потапяли във водата (същото се правело и с птицата след шхита). С пръсти се пръскала върху човека седем пъти сместа от водата и кръвта на птицата, а втората птица се пускала на свобода. След тази церемония човекът се потапял в микве и изчаквал още седем дни. След седемте дни трябвало да си премахне всички косми от главата и от тялото. На следващия ден (осмия след потапянето му в микве) е трябвало да направи жертвоприношения в Храма – два овена, една овца, Минха от растения и допълнително количество олио. След като всяко от жертвоприношенията бъдело принесено (според собствените му закони), от кръвта на единия от овните се слагало върху дясното ухо и върху десния палец на ръката и крака на човека, върху които се слагало също и от олиото (по посока на Храма), а останалото количество от олиото се слагало върху главата му. Човек, който боледувал от проказа и нямал възможност да занесе в Храма всичките тези жертвоприношения, можел да занесе един овен, една овца и две птици.
Проказа по къщите (14:33-57)
Когато проказата се появяла по къщите, където живеели хора, по стените избивали зелени или червени петна. Трябвало да бъде извикан Коен, който да определи за какво става въпрос, и след неговото решение (ако ставало въпрос за проказа) къщата се затваряла за седем дни. Ако проказата се разпространявала и след края на седемте дни, Коенът заповядвал камъните, върху които има петна, да бъдат свалени и изнесени извън града, а на тяхно място да се положат нови. Ако петната се появели отново, Коенът обявявал, че става въпроса за зараза, и къщата трябвало да бъде разрушена, а отломките да бъдат изнесени извън града. Всичко, което се намирало в къщата по време на седемте дни (хора, съдове и др.), било обявявано за нечисто и трябвало да бъде пречистено чрез микве. Ако обаче, след като минели седемте дни, се разберяло, че в къщата няма повече петна, Коенът пречиствал дома по начин, близък до пречистването на прокажен човек. Къщата се помазвала седем пъти с вода от извор и кръвта на една от птиците, а втората птица се пускала на свобода.
Зав, Зава и Нида (15:1-33)
Мъж или жена, от чието тяло изтичала течност, се наричали Зав и Зава и били обявявани за нечисти. В някои случаи било възможно да се потопят веднага в микве и да станат чисти, но в други е трябвало да изчакат седем “чисти” (без никакво течение) дни, след което да се потопят в микве. При други случаи са били длъжни да занесат в Храма два малки гълъба за Корбан и след това се изчиствали от нечистотата. Докосването от такива хора също правело хората и вещите нечисти и затова всичко, което е било докосвано от тях, трябвало да бъде пречистено в микве.