ПАРАША БЕААЛОТЕХА

Менората в Храма (8:1-4)

Б-г заповядал на Аарон всеки ден да запалва златния светилник в Храма. Цялата Менора била изработена от един къс (не от различни златни парчета) чисто злато. Имала седем свещи, които след като шестте бъдели запалени, сочели към средната, която била от самото тяло на Менората. От самата дума “Беаалотеха” се разбира, че задължението на Аарон при запалването на светилника бивало изпълнено само тогава, когато той започнел да гори от само себе си.

Освещаване на Левитите за служба в Храма (8:5-26)

Започването на работа в Храма изисквало приготовления и пречистване от страна на Левитите. Б-г заповядал на Моше да пречисти Левитите, а те трябвало да изперат дрехите си и да обръснат главите си. Трябвало и да занесат в Храма жертвоприношение. След като Левитите били избрани да служат в Храма от името на целия народ и вместо първородните, всички евреи трябвало да присъстват при освещаването им и да положат ръцете си върху тях. Б-г заповядал на Аарон да вдигне Левитите, както се вдигали жертвоприношенията, след което те трябвало да поставят ръцете си върху жертвоприношенията. По този начин Б-г отделил Левитите от народа, за да служат в Храма. Б-г припомнил свещеността на Левитите, които идвали да изкупят греха на първородните, които пък е трябвало да бъдат осветени за служба в Храма, след като Б-г ги спасил в Египет.

Песах в пустинята (9:1-5)

Две седмици след като Храмът бил осветен, първата година от излизането на еврейския народ от Египет свършила. Б-г заповядал на евреите чрез Моше да направят за първи път жертвоприношението Песах – спомен за излизането от Египет. Евреите трябвало да изпълнят всичките заповеди, свързани с празника, включително и да изчистят хамеца от домовете си. На практика това бил единственият път за следващите 40 години, в който еврейският народ изпълнил заповедите, свързани с Песах.

Втори Песах (9:6-14)

Група от хора, които били нечисти по време на принасянато на Песах, отишли при Моше и Аарон и ги попитали защо и те да нямат възможност да принесат Песах. Единствената причина, която ги спирала, била тяхната нечистота. След като ги изслушал, Моше ги накарал да изчакат, за да чуят какво ще заповяда Б-г. Б-г определил и втора дата за принасяне на Песах – 14 Ияр. Всеки човек, който не успеел да принесе Песах, защото е бил нечист или е идвал от далече и не е стигнал навреме, привечер на 14 Нисан, е имал възможността да го направи на 14 Ияр. Б-г използвал възможността и предупредил народа, че който не е направил Песах навреме, без да има гореспоменатите причини, заслужава най-тежкото наказание – Карет.

Облак като знак за пътуването на народа (9:15-23)

От деня на освещаването на Храма над него стоял облак на Б-жието присъствие, който през нощта ставал огнен и осветявал около Храма. Когато облакът се вдигнел и застанел над лагера на Йеуда, това било знак за целия народ, че трябва да тръгне на път. Мястото за лагеруване се определяло от облака: веднага щом като той спирал, това било знак за хората да спрат и те и да подготвят лагера.

Сребърните тръби на Моше (10:1-10)

 Б-г заповядал на Моше да направи две сребърни тръби, които да му служат да събира при себе си народа или неговите водачи, да предизвестява за тръгване на път, да служат по време на война или по време на веселие на празниците. Редът на свиренето бил: Ткиа* от двете тръби е било знак за събирането на целия народ; Ткиа с едната тръба е трябвало да събере Санедрина; Ткиа, Труа* и Ткиа с двете тръби е било знак за тръгване на път. Отговорни за свиренето на тръбите били Коенимите.

Тръгване от пустинята Синай (10:11-28)

Месец и половина след излизането от Египет еврейският народ пристигнал в пустинята Синай. От този момент минала почти година и еврейският народ успял през това време да получи Тората, да направи златния телец и да му бъде простено за греха, да построи Храма, да изпълни заповедите, свързани с Песах, както и с втория Песах. На 20 Ияр на втората година от излизането от Египет облакът се вдигнал и еврейският народ тръгнал на път, който завършил в пустинята Паран. Преди да спрат да лагеруват семействата на Гершон и Мерари избързвали пред останалия народ и построявали Храма, след което семейството на Кеат слагало вътре свещените предмети.

Итро си тръгва (10:29-32)

В навечерието на тръгването на народа от пустинята Синай Моше се обърнал към Итро (неговия тъст) и го помолил да продължи заедно с тях към земята, която Б-г им обещал. Итро му съобщил, че се е подготвил да се завърне в своята страна. Моше продължил да го убеждава, че след като е станал свидетел на всичките чудеса, които Б-г е направил, е станал един от народа.

Тръгване и спиране (10:33-34)

Тората ни разказва за пътя, който, въпреки че бил дълъг (за три дни), еврейският народ извървял и пристигнал в същия ден. Пред народа се движел Арон Абрит (ковчегът на завета), който подготвял пътя, през който трябвало да мине народът, също облак Б-жи се движел с народа и го предпазвал от всички потенциални опасности.

Грехът на оплакващите се (11:1-3)

Група хора от народа започнали да обвиняват Моше. Въпреки че нямали повод да се оплакват и да обиждат Моше, целта на хората била да не се спазват заповедите на Б-га. Б-г изпратил наказание на тези хора и след като останалият народ се обърнал с молба към Моше да се помоли на Б-га да спре наказанието, благодарение на голямата обич, която имал Моше към народа, Б-г чул неговата молитва.

Киврот Атаава(11:4-35)

 Отново се намерили хора, готови да се оплакват. Към евреите при излизането им от Египет се присъединили и хора от други народи, които сега не били доволни от Маната, която Б-г давал всеки ден. Тяхното желание било не да ядат Мана, а искали месо. Към тях се присъединила и част от еврейския народ. След диалог между Б-га и Моше, Б-г казал на Моше, че ще им даде месо, и след като им изпратил пъдпъдъци, докато хората все още ги събирали и ядели от месото, Б-г им изпратил и наказание. След тази случка еврейският народ продължил по своя път и пристигнал до Хацерот, място което също било в пустинята Паран.

Грехът от Лашон Ара (12:1-15)

Мириям (сестрата на Моше) знаела, че нейният брат е праведник и че ръководи народа справедливо. Тя знаела също, че заради своите задължения и своята святост Моше се е отделил от жена си Ципора. Това нещо обаче не й харесвало и тя се оплакала пред брат им Аарон. Мириям казала на Аарон, че и те са свети, и с тях говори Б-г, но защо било необходимо Моше да се отделя от жена си. В този случай Тората свидетелства за праведността на Моше с думи, нямащи аналог в цялата Тора и неказвани за никой друг: “И човекът Моше е най-скромен от всичките хора на земята”. Отговорът на Б-га за думите на Мириям не закъснял и без да е имало подготовка за това, извикал Моше, Аарон и Мириям. Б-г попитал как са се осмелили да говорят така за най-верния му човек и за човека, с когото говори лице в лице. И след като облакът над Храма се издигнал вследствие на гнева на Б-га, Мириям веднага открила, че е болна от проказа (наказанието за говорещите Лашон Ара). Аарон помолил Моше да се помоли за оздравяването на сестра им. Б-г заповядал да отделят Мириям извън лагера седем дни и след това тя да се прибере при народа. Целият народ изчакал на мястото, където спрели, за да изтекат седемте дни на Мириям, и чак след това продължили по пътя си през Паран.