БЕРЕШИТ

 

Сътворението на света (1:1-31)

Тората започва с описание на сътворението на основните неща и техните закони – земята и небето, растенията и животните и др., представляващи света, който ние познаваме и в който живеем. Редът на сътворението на света е описан от много тълкуватели, затова тук ще представим само реда на нещата, случили се през шестте дни на сътворението:

·        създаване на светлината и основните материални неща – водата, въздуха, земята, които били смесени едно в друго;

·        обособяване на небето и земята, след като пространството между тях, заето от вода, се освободило;

·        разделяне на водата и образуване на суша; Б-г заповядал земята да даде различни растения – цветя, дървета и др.;

·        създаване на небесните тела – слънцето, луната, звездите и определяне на предназначението им;

·        рибите и морските животни, птиците и всички животни с криле;

·        всичките животни, живеещи на сушата; сътворение на човека.

Човекът е сътворен по Б-жи образ и подобие. Човекът получава правото да властва върху животните.  

Шабат (2:1-3)

Б-г завършил творението на света за шест дни и определил седмия ден, последния от седмицата, за почивка и за ден, в който не се извършват определени дейности. Б-г благословил и осветил седмия ден.

Човекът и неговите задължения (2:4-17)

Светът не е могъл да достигне до съвършенството си без труда на човека. Тората ни описва това положение, като ни казва, че земята не давала растения, защото нямало дъжд, а нямало дъжд, защото нямало човек, който да обработва земята. Тората описва сътворението на човека, което станало по по-различен начин, отколкото при другите създания. Човекът бил сътворен от материя, но Б-г „вдъхнал” душа в нея, което го различавало от другите творения. Б-г поставил човека да живее и пази Ган Еден*. Това била градината, където растели две специални дървета – Ец Ахаим (дървото на живота), в плодовете на което се криел вечният живот, и Ец Адаат (дървото на познанието), в плодовете на което се криело познанието за добро и зло. Б-г заповядал на Адам да не яде от двете специални дървета.

Помощник за мъжа (2:18-24)

Б-г не искал да остави Адам сам в света и затова отделил от едно от ребрата му жената. От това идва и стремежът на мъжа да се „прилепи” за жената и да създадат заедно семейство. Б-г превел всичките животни пред Адам, като властник над тях, и му заповядал да им даде подходящи за всяко едно от тях имена. След греха с дървото на познанието Адам дал име и на жената – Хава (майка на всичко живо).

Грехът с дървото на познанието (3:18-25)

Змията, която Б-г сътворил в началото, се различавала много от змията, която познаваме ние днес. Змията се обърнала към жената и започнала да я убеждава да яде от дървото на познанието, от което Б-г им забранил да ядат. Жената склонила и яла от плода, след което дала и на мъжа да яде от него. Яденето от забранения плод породило у двамата неприятно чувство от голотата им и затова откъснали смокинови листа, с които се покрили. Б-г се ядосал на змията – подбудителката, и на Адам и Хава - извършителите на греха. Б-г наказал змията да бъде проклета сред всички животни, вечно да пълзи и да бъде в непрекъсната вражда с човека. Жената Б-г наказал с родилни мъки и с подчинение на мъжа. Мъжа Б-г наказал да бъде в постоянна битка за прехраната си, която щял да вади от земята, а и тя също била прокълната. Човекът също така бил наказан след края на земния си път да се върне в земята, от която бил сътворен. Б-г накрая изгонил Адам и Хава от Ган Еден и затворил достъпа до нея.

Каин и Евел (4:1-26)

Адам и Хава родили двама сина – Каин и Евел. Каин обработвал земята и решил да принесе на Б-га дарове от своя труд. Но даровете, които избрал да принесе, се оказали малоценни. За разлика от него брат му Евел отглеждал животни и принесъл на Б-га избрани животни от стадата си. Б-г приел дара на Евел и отхвърлил дара на Каин. При вида на отчаяния Каин Б-г му обяснил основата на правото на избор и нуждата от постоянна борба с Йецер Ара (лошото у човека), който постоянно карал човека да прави грехове. Каин бил обиден и завиждал на брат си и един ден, когато били сами на полето, го убил. Б-г се ядосал на Каин и го изгонил от земята му. Лемех (шесто поколение на Каин) излязъл на лов, но тъй като бил сляп, с помощта на сина си Товал-Каин и без да иска, вземайки Каин (дядото на дядо му) за животно, го убил. По този начин достигнало до Каин Б-жието наказание.

Десет поколения от Адам до Ноах (5:1-32)

Следващата основна фигура в развитието на света бил Ноах - праведникът от времето на потопа. Тората ни разказва без много обяснения за поколенията на Адам и Хава до раждането на Ноах и на тримата му сина - Шем, Хам и Яфет. От разказа за поколенията разбираме, че хората тогава живеели много години, а най-много живял Метушалех – 969г.

Да унищожи света (6:1-8)

Хората през този период обаче ядосали Б-га чрез действията си. Б-г решил да унищожи цялото човечество, както и всички животни, с изключение на Ноах, който бил праведник и на когото Б-г заповядал да събере при себе си по двойка от всички видове животни, а от кашерните по седем мъжки и седем женски, от които да започне наново светът.