БЕШАЛАХ
Излизане от Египет (13:17-22)
Еврейският народ излязъл от Египет, за да получи Тората и да отиде в Исраел. Въпреки че имало кратък път, Б-г решил да поведе евреите по заобиколен, минаващ през пустинята, да не би някой народ да излезе на война срещу тях, да се уплашат и да се върнат в Египет. Моше изпълнил последната воля на Йосеф, да бъде погребан в Исраел, и взел неговото тяло. Еврейският народ вървял след стълп от облак през деня, който през нощта се превръщал в огнен и осветявал пътя, така че хората можели да вървят и през деня, и през нощта.
Капан (14:1-8)
Б-г искал да направи така, че фараонът да сгреши, и да вкара него и войската му в капан. На третия ден, след като излезли от Египет, Б-г заповядал на Моше да променят посоката, като се насочат към Египет и да лагеруват на брега на морето. Б-г направил така, че фараонът да съжали, че е пуснал еврейския народ, и когато чуе, че те се връщат, да си помисли, че са объркали пътя. Фараонът решил да ги преследва, без да разбере, че вкарва народа си в смъртоносен капан.
Еврейският народ в истерия (14:9-14)
Когато евреите видели, че фараонът ги преследва и е направил лагера си срещу тях, много се уплашили. Част от тях дори пожелали да се върнат в Египет. Отишли при Моше и го попитали защо ги е извел от Египет, където са могли да умрат спокойно, а не да умрат в пустинята.
Разделянето на морето (14:15-31)
След тежка нощ, в която само Б-жият стълп разделял двата лагера, Моше се обърнал към Б-га с молитва. Б-г му казал, че не е време за молитви, а трябва да поведе народа към пълна победа над египтяните. Моше прострял ръката си над морето и Б-г изпратил силен вятър, който разделил морето на две. Въпреки че били свидетели на всичките известни ни вече чудеса, египтяните се впуснали да преследват еврейския народ. След като евреите достигнали до отсрещния бряг, Б-г заповядал на Моше да простре отново ръката си и след като го направил, морето се върнало на мястото си и всичките египтяни, преследващи народа, се удавили. Еврейският народ, след като станал свидетел на поредното чудо и на страшната гледка, заздравил вярата си в Б-га и Моше, а страхът от Б-га се увеличил.
Песента за морето (15:1-21)
Чудото със спасението от египтяните, които толкова дълго време поробвали еврейския народ, дало повод на народа да изпее хвалебствена и благодарствена песен за Б-га. В песента се описвала голямата сила на Б-га и чудото с разделянето на морето на две, както и спасението, което донесло на еврейския народ. Пророчицата Мириям, сестра на Моше и Аарон, повела жените и те също отправили благодарност към Б-га.
Изпитанието със солената вода (15:22-27)
На третия ден, след като продължили своя път, евреите не успели да намерят прясна вода. Стигнали до Мара, където намерили кладенец с вода, която обаче била горчива и не била годна за пиене. Народът се разгневил на Моше, който се обърнал с молитва към Б-га да им намери прясна вода. Б-г упътил Моше към определено дърво и след като Моше го хвърлил във водата, тя станала сладка и годна за пиене. На същото това място Б-г предал част от заповедите, които щял да даде на еврейския народ на планината Синай. Евреите стигнали до Елим, където имало дванайсет кладенеца и седемдесет палмови дървета, и там си устроили лагер.
Хляб и месо от небето (16:1-36)
На петнадесетия ден от месеца Ияр евреите стигнали до пустинята Син. Храната, която били взели от Египет, свършила и те започнали да се оплакват на Моше и Аарон, че нямало какво да ядат. Б-г съобщил на Моше, че на сутринта ще направи чудо и от небето ще им изпрати хляб, а вечерта и месо. Моше съобщил на народа да събира само необходимото за един човек количество и че не трябва да остава от маната* до сутринта. Въпреки че бил предупредил народа, се намерили сред него хора със слаба вяра, които не вярвали, че всяка сутрин ще има мана, и я оставяли от вечерта до сутринта, когато маната се разваляла. Според заповедта на Моше в петък народът събирал двойна дажба, която да стигне и за Шабат, защото през свещения ден, който бил ден за почивка, нямало да има мана. Б-г заповядал на Моше да запази мана за спомен от храната, която ядял еврейският народ 40 години, до момента на влизането му в Исраел.
Ново изпитание с водата (17:1-7)
Евреите стигнали до Рефидим и отново започнали да се оплакват на Моше, че им липсва вода за пиене. След като Моше се обърнал към Б-га, той му заповядал да удари с тоягата си върху един камък и от там ще излезе вода. Б-г се ядосал, че еврейският народ имал толкова малко вяра към Него, и нарекъл това място Маса (изпитание) и Мерива.
Войната с Амалек (17:16)
Липсата на вяра у еврейския народ към Б-га му донесло ново изпитание. Народът на Амалек, след като изминал дълъг път, стигнал до еврейския лагер с намерение за война. Моше изпратил Йеошуа начело на войската, а самият той, заедно с Аарон и Хур (синът на Мириям и Калев бен Йефуне), се изкачили на върха на близката планина. Когато Моше вдигнел ръцете си към Б-га, евреите печелели, когато обаче ги свалял, Амалек печелел. Когато Моше се уморил и ръцете му натежали, Аарон и Хур му ги поддържали, докато залязло слънцето и Йеошуа надделял над Амалек. Б-г заповядал да се запише историята на тази война и еврейският народ да изтреби цялото племе на Амалек. Моше също построил и Мизбеах (жертвеник) за спомен и благодарност към Б-га.