КИ ТИСА

Махацит Ашекел (половин шекел) (30:11-16)

За златния телец, за нещата около епидемията и случилото се след нея ще научим в продължението на парашата. Въпреки греховното му поведение, Б-г държал на еврейския народ. След като им простил, Б-г поискал да преброи евреите. За тази цел Б-г заповядал на Моше да вземе от всеки мъж над 20 години монета, равностойна на половин шекел. Парите от това дарение щели да се използват за построяване на основите, върху които щели да се поставят дърветата, обграждащи Храма, както и за изкупването на греха при направата на златния телец.

Мивката (30:17-21)

Б-г заповядал на Моше да направи допълнително още едно свещено нещо, необходимо за Храма (като допълнение към шкафа, светилника, жертвеника, масата и др.) - мивка за миене на Коенимите. Мивката била направена от мед и била поставена върху основа, направена също от мед. Мивката се използвала от Коенимите за измиване на ръцете и краката, за да бъдат ритуално чисти, преди да започнат службата си в Храма. 

Олиото за помазване (30:22-33)

Процесът на освещаване на жертвеника, на всичките инструменти в Храма, както и на Аарон и неговите синове, включвало и помазване със специално олио – Шемен Амишха. Б-г заповядал на Моше да приготви това олио и му казал от кои растения да го направи и тяхното количество.

Кеторет (благовония) (30:34-38)

Два пъти на ден Коенимите трябвало да принасят благовония върху златния жертвеник. Б-г заповядал на Моше да приготви необходимите благовония, които били събрани от 12 растения. Всичките тези растения трябвало да се смелят хубаво и да бъдат смесени. Правенето на благовония със същите количества от растенията не за нуждите на Храма било абсолютно забранено и човек, който правел благовония заради миризмата, се наказвал с Карет*.

Назначаване на хората, които да извършват дейностите по построяване на Храма (31:1-11)

 Б-г заповядал на Моше да назначи за ръководител на строящите Храма и неговите принадлежности Бацалел, син на Ури, син на Хур от коляното Йеуда, а за негов помощник - Аоливамав, син на Ахисамах от коляното Дан.

Светостта на Шабат (31:12-17)

Преди Б-г да заповяда на Моше да построи Храма, му заповядал да пази светостта на Шабат и да не извършва през Шабат никаква дейност, свързана с Храма. Б-г искал да каже, че въпреки че Храмът е много важен, не може заради него да се наруши Шабат. Така през седмия ден не се извършвала никаква дейност около Храма. Б-г определил Шабат като „... знак между Мен и вас (еврейския народ)”. Шабат символизира връзката между Твореца на земята и небето (Който ги завършил за шест дни, а на седмия не сътворил нищо) и избрания народ.

Лухот Абрит (плочите на съюза) (31:18)

Процесът на получаването на Тората от Моше завършил и Б-г му дал две каменни плочи, върху които били написани с “Б-жия пръст” десетте Б-жи заповеди.

Грехът със златния телец (32:1-6)

Евреите знаели, че Моше трябвало да стои на небето четиридесет дни, но не знаели, че денят на неговото качване не бил сложен в това число. Така на четиридесетия ден според сметките им те започнали да се притесняват и да се съмняват дали ще се върне жив от там. Група от Ерев Рав (хора, присъединили се към еврейския народ), показали в миналото, че имат съмнения във вярата си към Б-га, започнали отново да подстрекават еврейския народ. Така хората се събрали около Аарон и поискали от него да им направи заместник на Моше и неговата монотеистична вяра. Аарон се опасявал от тяхното желание да имат нов идол, опитал се да спечели време и отправил молба да съберат огромно количество злато, от което да се направи божество - телец. Народът обаче го изненадал с бързината, с която събрал необходимото количество злато, и така на другата сутрин вече танцувал около златния телец.

Моше се моли на Б-га да не унищожава еврейския народ (32:7-14)

Така, броени часове преди слизането на Моше от планината Синай, Б-г се обърнал към него с тежки обвинения: “Слез, защото народът, който изведох от Египет, съгреши...” Б-г бил готов да измъкне Моше от положението, в което се намирал заради Ерев Рав, хората, които Моше на своя отговорност взел с евреите при излизането им от Египет. Моше започнал да се моли пред Б-га и да се опитва да предотврати Неговия гняв. Моше обяснил, че би било оскверняване на името Му, ако Той изпълни заканата си да унищожи избрания народ, който бил извел от робство на свобода, а също и припомнил заслугите на отците – Авраам, Ицхак и Яаков. Б-г простил на еврейския народ.

Моше връща редaв лагерa на еврейския народ (32:15-30)

На 17 Тамуз, след четиридесетия ден от качването му Синай на 7 Сиван, Моше слязъл от планината, като носел със себе си двете плочи на завета. В подножието на планината бил посрещнат от своя помощник и ученик Йеошуа бен Нун, който чакал там от качването на Моше на планината. Като доближили до лагера, Моше видял суетнята около златния телец. Въпреки че знаел за греха на народа, при вида на хората, танцуващи около златния телец, Моше хвърлил двете плочи с десетте Божи заповеди. Моше влязъл в лагера и веднага започнал да слага нещата в ред. Веднага хвърлил златния телец в огъня и помолил брат си Аарон да му обясни всички неща около тази случка. Аарон му разказал всичките подробности и изтъкнал голямата бързина, с която се случили нещата, поради което не могъл да овладее положението. Моше се изправил сред лагера и извикал: “Който е с Б-га - при мен!”. Веднага при него се събрали хората от коляното на Леви и Моше им заповядал да убият всеки, който е идолопоклонничествал.

Последиците от греха (32:31-33:23)

На следващият ден – 18. Тамуз - Моше отново се качил на планината Синай и помолил отново Б-га да прости на еврейския народ, за да получи други, нови плочи с десетте Б-жи заповеди. Моше показал пълната си свързаност с еврейския народ и пълното си себеотрицание, като казал на Б-га, че ако не прости на народа, иска да изтрие името му от цялата Тора. След 40 дни Б-г простил на народа, а на Моше заповядал да подготви нови плочи и да запише върху тях отново десетте Б-жи заповеди. Междувременно хората, сторили греха, трябвало да бъдат наказани и Б-г им изпратил тежко наказание. Б-г взел от евреите и специалните корони, които били получили на планината Синай. Народът започнал да скърби, като разбрал, че грехът му е причината вместо Б-жието присъствие, което досега го водело, Б-г да изпрати ангел да го води. Също и Моше вече не можел да бъде в лагера. Така, след като минал Йом Кипур и Б-г простил на еврейския народ, Моше слязъл с новите две плочи и направил палатката си извън общия лагер. Еврейският народ гледал след Моше по пътя му и видял как лицето му сияело, а над палатката му имало Б-жи облак, който бил знак, че Б-г се явява на Моше, докато той все още бил на планината и се опитвал да умилостиви Б-га (между 19 Тамуз и Рош Ходеш Елул) да не изпраща ангел да ги води вместо Него. Затова Б-г се съгласил с Моше, както и Моше бил удостоен да види Б-жието присъствие, както никой човек преди или след него.

Вторите плочи (34:1-35)

В началото на Рош Ходеш Елул Моше се качил за трети път на планината Синай при Б-га. Този път в ръцете му били вторите плочи, които направил сам. Б-г простил на Моше и обещал отново, че ще влязат в обещаната им земя и че ще изгони народите, живеещи там. Също така Б-г научил Моше на 13-те качества (проявления) на милост на Б-га, които еврейският народ да използва в моменти на изпитания, за да се спаси от гнева на Б-га и да Го помоли за Неговата помощ. Преди да слезе с новите плочи, Б-г отново му заповядал хората му да не вървят според традициите на другите народи и да не идолопоклонничестват. Дал му и други закони, свързани с народа: за празника Песах, за светостта на Шабат, за принасянето на първородните животни, за празника Шавуот, за качването до Храма на трите празника и др. Моше слязъл от планината и за своя изненада видял, че брат му Аарон и целият народ се страхували да се доближат до него, защото се оказало, че лицето му сияело от близостта му с Б-га. Накрая Моше бил принуден да сложи маска на лицето си и всеки път, когато Б-г му се явявал, я махал, а като казвал след това заповедите на еврейския народ, слагал отново маската.