ВАЕРА
Обещание за изпълнение на съюза с Авраам, Ицхак и Яаков (6:2-13)
Предишната параша завършва с това, как Моше се оплакал на Б-га, че е направил по-тежък живота на евреите. Б-г му отговорил, че съвсем скоро ще види “силната Б-жа ръка” и Той ще изпълни клетвата, дадена пред отците, да ги изведе от Египет. Моше съобщил новината пред народа, който поради тежката работа не му повярвал. Б-г изпратил Моше отново при фараона с молба да пусне еврейския народ от страната, но Моше му отговорил, че евреите не са го послушали, а как ще успее да убеди фараона и как той ще го послуша. В отговор Б-г дал помощник на Моше - неговия брат Аарон.
Семейството на Леви (6:14-27)
Моше и Аарон са главните действащи лица в книгата Шемот и затова Тората отделя специално място за описване на семейството и родословието на двамата братя, като преди това Тората ни описва родословието на двамата по-големи братя на Леви – Реувен и Шимон.
Поделено пратеничество (6:27-30; 7:1-7)
Моше казал на Б-га, че не може да представлява Него и еврейския народ, защото заеквал, а като отговор Б-г разделил пратеничеството на Моше между него и Аарон. Б-г предупредил Моше и Аарон, че фараонът няма да се съгласи да пусне народа и затова Б-г ще изпрати върху него и целия му народ тежки наказания. Моше и Аарон се съгласили да изпълнят волята на Б-га, като Моше бил на 80 години, а Аарон на 83 години в началото на пратеничеството.
Чудото със змията (7:8-13)
Моше и Аарон отишли отново пред фараона. Като доказателство, че наистина ги е изпратил Б-г, Аарон хвърлил тоягата си на земята и тя се превърнала в змия. Фараонът, който бил обграден с магьосници, не се впечатлил и заповядал да му направят подобно чудо. Чудото станало, но за голямо учудване на всички тоягата на Аарон (която своевременно се била превърнала в змия) погълнала змиите на магьосниците. Фаронът обаче не се съгласил да пусне еврейския народ.
Първото наказание – кръв (7:14-25)
След случката със змията започнали десетте наказания, които Б-г изпратил върху Египет, за да пусне на свобода еврейския народ. По заповед на Б-га Моше изчакал фараона да дойде на брега на реката, както правел всяка сутрин. Моше го предупредил, че ако не пусне народа му, всичките води в Египет ще се превърнат в кръв. При отказа на фараона Аарон ударил с тоягата си върху реката и всичките води из цялата държава се превърнали в кръв. Кръвта докарала в Египет голяма жажда, смърт на много риба и лоша миризма. Фараонът казал, че и неговите магьосници също биха могли да направят таково чудо, и не пуснал еврейския народ. Наказанието продължило цяла седмица, след което водата отново станала чиста.
Второто наказание – жаби (7:26-29; 8:1-11)
В продължение на три седмици, след всяко наказание, Моше предупреждавал фараона и искал от него да пусне колкото може по-бързо еврейския народ. Той го предупреждавал също и за предстоящото наказание, като този път то било жаби, които ще напълнят цялата държава. След като фараонът отново отказал да пусне евреите, Аарон ударил върху водата и от там започнали да излизат жаби. Магьосниците на фараона и този път успели да направят нещо подобно, което обаче не успокоило фараона, който страдал от жабите и от шума, който вдигали те. Извикал при себе си Моше и Аарон и ги помолил да се помолят на Б-га и да махнат тази напаст от него. При това наказание фараонът за първи път бил готов да пусне еврейския народ, но след като Б-г премахнал жабите, се отрекъл от намерението си.
Третото наказание – въшки (8:12-15)
След като Б-г заповядал на Аарон, той ударил земята и от там започнали да излизат въшки, които се разпространили из целия Египет. Въшките се полепили върху хората и животните, което им донесло голямо страдание. Този път магьосниците не успели да направят същото чудо и признали пред фараона, че човешка ръка не е способна да направи нещо подобно. Но и този път фараонът не пожелал да послуша Б-жиите предупреждения и не пуснал еврейския народ.
Четвъртото наказание – диви зверове (8:16-28)
Моше предупредил отново фараона за предстоящото наказание и му казал, че този път из целия Египет ще тръгнат хищни животни и отровни влечуги. Б-г заповядал на Моше да наблегне пред фараона на факта, че с всяко наказание разликата между евреите и египтяните ставала по-голяма и евреите страдали по-малко. Фараонът отказал и по цялата земя тръгнали хищни животни. Накрая той се принудил и предложил на Моше и Аарон да направят празника за Б-га, но това да стане в Египет. Двамата братя, разбира се, не се съгласили и държали празникът да се направи извън Египет. Фараонът привидно се съгласил с предложението им, но с края на наказанието отново се отказал.
Петото наказание – мор (9:1-7)
След като предупредил фараона, Б-г изпратил ново наказание. Този път то било мор насочен към добитъка в Египет. И с това наказание станало чудо и от животните на евреите не умряло нито едно. Фараонът, след като се убедил, че това е истина, много се учудил, но и това не успяло да го пречупи.
Шестото наказание – проказа (9:8-12)
Тежки рани от проказа покрили целия египетски народ и дори магьосниците били тежко поразени от болестта и не се явили пред Моше и Аарон.
Седмото наказание – градушка (9:13-35)
След новото предупреждение Моше обяснил на фараона, че ако е искал, Б-г досега е щял да го унищожи, но не го е направил, защото искал да покаже силата си. Той предупредил фараона и целия народ да приберат животните, защото градушката, която ще последва, ще ги убие. Градушката започнала да вали, но това не била обикновена градушка. Заедно с града валял и огън. Фараонът извикал Моше и му признал, че е сгрешил, и го моли да се помоли на Б-га да спре градушката. Но дори и след това признание фараонът не пуснал еврейския народ.