АХАРЕ МОТ
Службата на Йом Кипур(16:1-34)
Б-г заповядал на Моше да обясни на Аарон и синовете му реда на провеждане на службата за Йом Кипур в Храма. Службата за Йом Кипур включвала влизането на големия Коен в Светая Светих (Кодеш Акодашим) и принасянето вътре на благоухания. Поради важността на службата парашата започва с обяснения за нейното извършване и че освен на този ден (Йом Кипур), на големия Коен му е забранено да влиза в Кодеш Акодашим, като Б-г напомня на Аарон и за смъртта на двамата му сина поради тази причина. Специалната служба за Йом Кипур се извършвала от Коенимите, облечени в бели дрехи. Като част от службата Тората споменава и жертвоприношенията, извършвани от големия Коен за изкупване на неговите грехове, както и на цялото му семейство, и за двата овена – единия за Б-га, а втория за Азазел (планина в пустинята, близо до планината Синай). Чрез жребий големият Коен определял кое от двете животни да бъде принесено в Храма и кое да бъде заведено от специален човек в пустинята, но след като Коенът положел ръцете си върху животното и изповядал греховете на народа. Тората също споменава, че освен службата, която се извършвала в Храма, през този ден трябвало да се пази Таанит* от целия народ, да не се носят кожени обувки, къпането и въздържание от сексуални взаимоотношения, и че в този ден било забранено да се извършват дейности забранени и през Шабат.
Извършването на жертвоприношения е позволено само в Храма (17:1-9)
Извършването на жертвоприношения било позволено само в Храма. Една от целите на извършваните жертвоприношения било изливането на кръвта около жертвеника, чрез което се изкупвала душата на човека. Когато жертвоприношението се извършвало извън Храма и кръвта се изливала не върху жертвеника, това било равносилно на проливане на човешка кръв, защото е казано в Тората, че “кръвта е душата”. Наказанието за човек, извършил жертвоприношение извън Храма, е най-тежкото – Карет.
Забрана за ядене на кръв и задължение кръвта да се покрие с пръст (17:10-14)
Като продължение на определението, че кръвта от жертвоприношението изкупва човешката душа, Тората забранявала яденето на кръв, която е била в месото на животните, както и пиенето на кръв. Когато се правела шхита на птици или дребен рогат добитък, част от кръвта им трябвало задължително да бъде покрита с пръст.
Яденето на птица, която е Невела (животно, на което не е направена шхита според всичките правила) ни прави нечисти (17:15-16)
Месо от кашерна птица (или животно), която, ако е била заколена според законите, би ни било позволено за ядене, след като птицата не е била заколена според всичките закони, ни е забранено да го ядем или да го докосваме дори, а такава птица или животно, се нарича Невела. Ако сме се докосвали до него, сме станали нечисти и сме задължени да се потопим в микве, а дрехите ни да бъдат изпрани.
Светостта на еврейския народ: спазването на семейната чистота (18:1-30)
Б-г предупредил евреите да не се оскверняват, като повтарят постъпките на египетския народ и на земята, от която са тръгнали, и да не се учат от лошите постъпки на кенаанските народи, които живеели по земите, към които сега отивали. Главното предупреждение се отнасяло за чистотата на семейството, за което било нужно да няма кръвосмешения. Също се споменавало за много важните забрани: забрана мъж да се доближава до съпругата си в месечния й цикъл, забрана за хомосексуални взаимоотношения, както и за сексуални взаимоотношения между хора и животни. Тората включвала и забрана за различни разновидности на идолопоклонничество, като даването на деца на Молех (име на идол). Тората сравнявала народите, които поради греховете си щели да бъдат изгонени от Исраел, с положението на еврейския народ, който, ако вършел същите действия и грехове, щял да последва съдбата на тези народи.