БЕАР СИНАЙ
Шмита (25:1-7)
След изтичането на шест години, в които земята се обработвала, през седмата трябвало да се спре обработването й. Реколтата, която се раждала през тази година, оставала безстопанствена и от нея можел да си взима всеки. Тази седма година се наричала Шмита. Заповедта за Шмита е валидна само в Исраел.
Йовел (25:8-18)
След изминаването на седем Шмита (49г.), петдесетата година се наричала Йовел. Законите, които били валидни за Шмита, били валидни и за Йовел. През тази година робите евреи излизали на свобода и всеки се прибирал при семейството си. Също така и земята, която била продавана през годините, се връщала на първоначалния й собственик. Настъпването на Йовел трябвало да се отбележи със звука на Шофар през Йом Кипур. Всичките сделки със земи се считали за невалидни при настъпването на Йовел, поради което трябвало да се предупреди купувачът за това, а той да прецени колко години остават до Йовел и за колко пари да купи земята.
„ ...Какво ще се яде през седмата година.?” (25:19-22)
Тората сама задава въпроса: “И когато кажете: „Какво ще ядем през седмата година, след като няма нито да орем, нито да сеем?”, отговорът е в следващото изречение: “И ще изпратя благословията Си през шестата година, и тя ще даде реколта за три години” (6г., 7г. и част от 8г., до събирането на новата реколта).
Връщането на земята на първите й собственици (25:23-28)
Тората ни дава обяснение защо трябвало да се връщат земите на първите им собственици според разделянето на земята на Израел на дванайсетте колена и на техните семейства: “Земята не може да се продава завинаги, защото земята е Моя, а вие сте чужденци и пришълци в нея”.
Връщане на земята (25:29-34)
Човек, който продадял къща в град, ограден с крепостни стени, можел да си я откупи до изтичането на годината на продажба, но ако до края й не си върнел къщата, тя оставала продадена завинаги и на Йовел не му се връщала. Ако продадял къща в град, обграден с крепостни стени, но извън стените, можел да я изкупи обратно винаги, а ако не я изкупел, му се връщала на Йовел.
Забрана за даване на пари с лихва (25:35-38)
Тората абсолютно забранява даването на пари назаем с лихва върху тях.
Еврейски и кенаански роб (25:39-46)
Евреин, принуден поради финансови проблеми да се продаде за роб, трябвало да получи в дома на господаря си евреин специално отношение. Забранено било да му се възлага да извършва унизителна работа, която извършвали робите неевреи. Работата, която извършвал, трябвало да бъде като за наемен работник. След изтичането на шест години, трябвало да бъде пуснат на свобода, а ако преди изтичането на шестата година дойдел Йовел, трябвало да бъде пуснат на свобода, без да му се взимат неустойки. Ако човек притежавал неевреин роб, то той му оставал роб завинаги и се предавал в наследство.
Евреин, продал себе си на неевреин (25:47-55)
Евреин, принуден от положението си да се продаде за роб на неевреин, живеещ в Исраел, също трябвало да бъде пуснат на свобода на Йовел. Въпреки това приятелите му евреи имали задължение да го изкупят преди изтичането на 50 години. Също трябвало да се следи, да не би неевреинът да измъчва роба си евреин.
Забрана за идолопоклонство,заповеди за спазване на Шабат и за светостта на Храма (26:1-2)
Парашата завършва с три заповеди, които вече сме научили: забрана за извършване на идолопоклонство във всичките му разновидности, за спазването на Шабат и за светостта на Храма.