БЕХУКОТАЙ
“Ако спазвате законите Ми...” (26:3-13)
Б-г обещал на евреите, че ако спазват заповедите Му и вървят според правилата на Тората, ще заслужат много благословии – добри реколти, спокойствие, мир, благословия за домовете им, духовно извисяване, близост до Б-га и др.
“Но ако не спазвате законите Ми...” (26:14-46)
Ако еврейският народ не се съгласял да спазва заповедите и да слуша повелите на Б-га, го очаквали много наказания. Тората ни описва дълъг ред от лоши неща, които щели да се случат при неспазване на заповедите. След като ги изброил, Б-г обещал на еврейския народ, че в края на тежкия път на наказанията щяло да има възможност за покаяние както на отделни личности, така и на целия народ. В края на тази част е казано, че еврейският народ щял да се върне в страната си, както Б-г бил обещал на Авраам, Ицхак и Яаков.
Недарим за стойността на човек (27:1-8)
Когато евреин искал да даде пари в Храма за друг евреин, сумата, която трябвало да даде, не се определяла както за робите или под въздействието на чувствата. Тората определя точната стойност, която трябвало да се даде. За мъж от 20г. до 60г. – 50 шекалим; от 5г. до 20г. – 20; от месец до 5г. – 5 и от 60г. нагоре – 15. За жена, от 20г. до 60г. – 30 шекалим; от 5г. до 20г. – 10; от месец до 5г. – 3; и над 60г. - 10.
Ако човекът, който искал да даде в Храма пари за някой друг, но не можел да плати толкова много, Коенът определял възможностите му и колко трябва да даде. Парите, за които става въпрос, са сребърни шекалим, които са били в обращение през тези времена.
Екдеш и заменянето му (27:9-34)
Когато човек определял Екдеш - животно, което става за жертвоприношение - му било забранено да го смени с нещо друго. Ако обаче определял животно за Храма, с което не се извършвали жертвоприношения, му било позволено да го смени с нещо друго, като Коенът трябвало да определи колко е стойността на животното, а човекът трябвало да го заплати плюс 1/5 (20%). Същото се отнасяло за човек, който искал да дари дома си на Храма: трябвало Коенът да го оцени и той да доплати 1/5. Ако друг човек пожелаел да откупи къщата, то той трябвало да заплати само стойността й, определена от Коена. Нива не се оценявала според качеството й, а Тората определяла точната й стойност – 50 шекалим, и при това положение човек можел да си я откупи, като доплати 1/5, а ако не я откупел, щяла да му се върне на Йовел (50-тата година). Ако Гизбар (човек, отговарящ за нещата, определени за Храма) продадял нивата, след идването на Йовел тя не се връщала на собствениците си, а се връщала на Храма и Коенимите си я разделяли. Ако човекът, определил нивата си за Храма, не е бил от първите собственици на нивата (от разделянето на Исраел), тя трябвало да се върне при този, който я е получил в наследство от разделянето. Парашата завършва с допълнителни закони и правила, отнасящи се за нещата, определени за Храма.