ШЕЛАХ
Моше изпраща разузнавачи да огледат Исраел (13:1-20)
Моше, възложил на дванайсет от водачите на колената да отидат и да огледат страната, обещана им от Б-га, преди да я завладеят. Заповядал им да проверят природата й, както и силата и величието на народите, живеещи в нея.
Разузнаването на страната и лошите думи за нея (13:21-33)
Разузнавачите, след кaто оглеждали земята в продължение на 40 дни, се завърнали в лагера на еврейския народ, като със себе си носели различни и големи плодове, свидетелстващи за плодородието на земята. Пред целия народ разузнавачите разказали, че наистина земята е “Зват, Халав у Дваш” (мед и мляко - думи в Тората, описващи богатството на страната), но също така разказали, че в нея живеят много силни хора. Като заключителни думи разузнавачите (с изключение на Келев и Йеошуа) обобщили и заявили, че еврейският народ няма да успее да завземе страната и че хората, живеещи в нея, са по-силни от тях.
Плач и наказание (14:1-38)
Народът, след като чул думите на разузнавачите, започнал да плаче и да се гневи, а сред него имало и много хора, желаещи дори да вдигнат бунт. Йеошуа и Калев се опитали да променят нещата и да обяснят на народа, че земята е добра и че трябва да се има вяра в Б-га, който ще им помогне да превземат страната. Евреите обаче не искал и да слушат повече и пожелали да убият Йеошуа и Калев с камъни. Б-г се обърнал към Моше с тежки думи за еврейския народ и с желание да го унищожи. Моше започнал да се моли и искал Б-г да се умилостиви и да прости за греха на евреите. Моше дори казал, че ако ги унищожи, всички народи ще си кажат, че го е направил заради неспособността си да ги води към страната, която им е обещал. Б-г приел молитвата на Моше и простил на народа. Той му казал, че няма да унищожи народа, но че ще накаже цялото това поколение да не влезе в земята на Исраел и че тези, които са навършили 20 години, ще умрат в пустинята. Едва техните деца ще имат право да влязат в земята, след като изтърпят 40 години (по една година за всеки от дните, в които разузнавачите са били в Исраел) наказание в пустинята, а десетимата разузнавачи, които говорили лошо за страната, Б-г наказал веднага.
Нов грях (14:39-45)
Евреите разбрали, че са направили грешка и съжалили за нея, но отново направили грях, като тръгнали на война да превземат Исраел пряко волята на Б-га. Хората, които тръгнали, претърпели пълен провал и пред еврейския народ нямало друг избор, освен да изпълни тежкото наказание.
Минхот (житни дарове) и Несахим (течни дарове, олио, вино) (15:1-16)
При принасянето на всеки от видовете корбан (Недер или Недава) от дребен или едър рогат добитък е трябвало да се занесат в Храма също така Минхот и Несахим в определени количества. Тората използва мерни единици, които се използвали за сухи неща (зърно, брашно и др.) – исарон, а за течни – ин. За всеки от корбаните е имало определено количество и ако е трябвало да се занесат в Храма по-голям брой животни, житните и течните приноси е трябвало да бъдат съобразени с това. Тората засвидетелства равенството при принасянето на жертвоприношения между евреи и хора, приели еврейския закон и начин на живот (Гер).
Отделяне на Хала
При месене на тесто трябвало да се отдели част - Трума (дарение), което се наричало Хала.
Закони при идолопоклонство
Ако някой без умисъл извършел идолопоклонство, трябвало да занесе Корбан в Храма, но ако го направел с умисъл, се наказвал със смърт, както човек, хулил Б-га.
Режещият дърва и неговото наказание (15:32-36)
Евреите открили човек, който режел дърва през Шабат, което било нарушаване на забраната на Тората. Наказанието за такъв човек се знаело, че е смърт, но не се знаело по какъв начин точно трябва да се изпълни присъдата. След като нарушилият Шабат бил сложен под охрана, Б-г казал на Моше, че трябва да бъде убит с камъни (Скила), след което народът изпълнил наказанието.
Заповедта за Цицит (15:37-41)
Б-г заповядал на всяка дреха, имаща четири края, да бъдат сложени пискюли, които се наричали Цицит. Между пискюлите (които трябвало да бъдат бели) трябвало да има и един оцветен в техелет (нюанс на синьото). Целта на заповедта била, като човек погледне Цицитите, да си спомни за всичките заповеди на Б-га и да се предпази от извършването на грях, и да бъде свят народът пред Б-га, извел ги от египетската страна.