ПАРАША ВАЕТХАНАН

Моше се моли на Б-га да влезе в Исраел (3:23-29)

Моше продължил да укорява еврейския народ преди смъртта си. Той разказал на поколението, което трябвало да влезе в Исраел, колко много се е молил на Б-га да му разреши да влезе заедно с всички, но Б-г не му разрешил. Б-г му позволил само да се изкачи на планината, откъдето да види цялата страна, и да подготви Йеошуа да въведе еврейския народ в Исраел.

Да се засили спазването на заповедите и да си спомняме за получаването на Тората (4:1-24)

Моше говорил пред евреите, че трябва стриктно да спазват заповедите такива, каквито са ги получили от Б-га, и че към тях и от тях е забранено да се добавя или да се премахва дори буква. Дал им пример как Б-г наказал хората, които практикували идолопоклонство, а тези, които вървели след Него, заслужили да влязат в Исраел. Щом еврейският народ спазвал заповедите в страната, която трябвало да завладее, всичките народи, живеещи там, щели да го уважават и щели да го хвалят за неговите мъдрост и разум, идващи единствено от Тората, както и заради неговата близост до Б-га. Моше заповядал да се помни вечно от евреите получаването на Тората на планината Синай и разкриването на Б-га пред техните очи и това да бъде предавано на бъдещите поколения.

Опасността от забрава (4:25-40)

Моше предупредил хората си за бъдещето, а именно, че след като изминат години от получаването на Тората и от чудесата, придружавали ги в пустинята, заангажирани в ежедневните си проблеми, ще станат по-малко внимателни към спазването на заповедите, което ще доведе до изгнание за целия народ. Това изгнание щяло да допринесе допълнително за духовното падение и следващата от това асимилация на еврейския народ. Моше обещал на народа, че въпреки тези тежки години в изгнание, Б-г няма да забрави за своя народ, ще чуе молитвите му и ще го спаси. За да се предотвратят тези моменти, Моше помолил народа да не забравя всички чудеса, които Б-г му е направил, защото чрез този спомен в него ще се пробуди обич към Б-га, а оттам и спазване на Неговата воля, което ще предотврати изгнанието.

Градове – скривалища (4:41-43)

Според заповедта на Б-га (в параша Масе) Моше отделил три града на другия бряг на Йордан, в които да се скрие човек, извършил непредумишлено убийство – Бацар, Рамот и Башан.

Повторение на Десетте Б-жи заповеди (4:49 – 5:30)

Като част от разказваните събития преди влизането на еврейския народ в Исраел, Моше повторил (с малки разлики) и десетте Б-жи заповеди. Моше припомнил на евреите, че когато Б-г се явил, целият народ бил обхванат от страх за живота си и Б-г го помолил да говори чрез него. Б-г погледнал благосклонно на този страх, който можел да води евреите и в бъдеще към спазването на Тората.

„Шема Исраел...” (6:1-9)

Като продължение на десетте Б-жи заповеди Моше казал пред народа известната част от Тората – Шема - и в частност първото изречение: “Шема Исраел А-донай Е-лоену, А-донай ехад” („Слушай Исраел Б-г наш, Б-г е единствен”), символизиращо и вярата в единия Б-г на еврейския народ. Тази част включвала и други важни принципи – обич към Б-га, която трябвало да бъде изразявана както със сърце, така и с действия: следване на Б-жиите пътища, предаване на еврейските традиции на децата, изучаване на Тората, изпълняване на заповедта за Тефилин, на заповедта за Мезуза и др.

Укор и надежда (6:10 – 7:11)

Моше отново припомнил на хората за обещанието на Б-га, че ще превземат Исраел, но също така ги предупредил, че неспазването на законите и практикуването на идолопоклонство може да донесе на еврейския народ много тежки наказания. Това предупреждение Моше заповядал да се предава от поколение на поколение. Също така предупредил народа за опасността от смесените бракове, които вкарват чужди традиции в народа. Моше също така заповядал всякакво идолопоклонство да бъде изкоренено и напомнил, че Б-г е избрал еврейския народ заради неговата скромност и заради обичта Си към Авраам, Ицхак и Яаков. Моше предупредил народа, че Б-г изпълнява Своите обещания, но и наказва хората, които оскверняват заповедите Му. Парашата завършва с благословия за спазването на заповедите.