ААЗИНУ
Шират Аазину – сключването на съюза (32:1-43)
Според заповедта на Б-га от предишната параша, Моше събрал народа и му казал последните си предсмъртни думи. Тези му думи били напомняне за вечния съюз, свидетелство и спомен пред еврейския народ за съюза му с Б-га. Като вечни свидетели на тези свои слова Моше определил небето и земята, така и започват неговите думи – “Слушайте, небеса и земя, думите ми”. Както споменахме и по-горе, тези думи, след заповедта на Б-га, се наричат Шира. Може да се забележи и различният начин на изказване на тези думи, както и на записване на Шира в Тората, което става по особен начин (като стихове). В Шира Моше хвалел Б-га и описвал специалното отношение, което имал Б-г към еврейския народ. Тези думи били написани като укор към евреите, отвръщащи с лошо на Б-га, което било и причината Б-г да се разгневява и да наказва еврейския народ. В края на краищата еврейският народ щял да направи покаяние, а Б-г щял да събере евреите и да ги спаси от всичките им неприятели.
Последни думи (32:44-47)
Моше и Йеошуа стоели пред еврейския народ по време на изричането на Шира. Този ден бил много специален: през него двамата едновременно изпълнявали функцията на началник и водач. След многото думи около съюза, упреците, поуките, хвалбите, благословиите, Моше завършил своето слово и върнал отново вниманието на хората към Тората. Казал им, че само в нея могат да намерят всичките необходими неща и само чрез нея ще живеят дълго, спокойно и щастливо.
Последната заповед (32:48-52)
Б-г заповядал на Моше да се изкачи на планината Наво, да погледне обещаната на еврейския народ земя и да завърши своята историческа и уникална мисия, и то сега, на 120 години, гледайки към обещаната земя, в която нямало да влезе. Б-г припомнил греха им – негов и на Аарон - при Ме Мерива, заради който били наказани да не влязат в обещаната земя. Б-г му обещал смърт, подобна на тази на брат му Аарон, както бил пожелал сам Моше.